Претърсиха. Решително и неистово, ровеха и търсеха, пребъркаха празните витрини, преобръщаха лавиците със стари книги с изписани с готически букви заглавия, отчаяно разлистваха страниците. Die Rehobother Bastards und das Bastardierungsproblem beim Menschen35.
Но нищо. Тършуваха и преглеждаха изследователски инструменти, които изглеждаха някак гинекологични и зловещи в стоманената си стерилност. Нищо. Дейвид избута настрани една кутия с изсъхнали кости, чувствайки се виновен и ужасен. Разбутваше небрежно свидетелствата за два забравени геноцида, отвратителните реликви на една изчезнала расистка империя.
Нямаше нищо. Бяха сбъркали. Край. Тримата коленичиха в средата на малкото бунгало и споделиха отчаянието — бързо и шепнешком. Ангъс погледна часовника си.
— Хеликоптерът тръгва след четирийсет минути. Ако не се качим…
Ейми се огледа с блеснал и враждебен поглед. Черепите на хереро им се хилеха от трагичния си постамент в ъгъла. Ейми изкашля прахоляка и каза:
— Ужасно място! Ужасно. Не разбирам, Ангъс. Тук няма нищо от Германия, абсолютно нищо. Всичко е намибийско. Германска империя, ама намибийска. Какво изобщо ще търсят тук данните на Фишер?
Ангъс кимна и отвърна тихо и примирено:
— Имаш право. Всичко е намибийско…
Дейвид ги слушаше, без да се обажда. Черепите му се усмихваха, присмиваха се на кагота. Дали наистина беше кагот? Подиграваха му се. Помъчи се да прогони тази мисъл от ума си. Съсредоточи се над картата. Търсеше ключа.
— „Цугшпицщрасе“. Какво означава?
— Наглед нищо — въздъхна Ангъс и поклати глава. — Често срещано немско име на улица. Чувал съм го и преди… — Лицето му застина, промени се, грейна и се преобрази. — Чувал съм го и преди! Боже! — изправи се той. — Чувал съм името преди. Дейвид, картата! Още веднъж… да, да, това е…
Всички се изправиха. Животът ускори ход във вените им.
Разгърнаха картата в прашната светлина. Ангъс приближи хартията на милиметри от лицето си и прочете ситно изписания ред:
— Това е адресът на института „Кайзер Вилхелм“. В Берлин! „Цугшпицщрасе“. 93. Складовете.
— Как…
— Известен е… в свързаните с евгениката кръгове. Почти никой друг не е чувал за него. Тази бележка е написана от Дрезлер за баща ти, нали?
— Да.
— Значи той му е дал адрес. Където да намери данните на Фишер може би или пък някаква следа, която да го насочи към тях… Става дума за института!
— Но той е в Берлин. Какво го свързва с тук…
Ученият се усмихна победоносно. Въпреки страховитата драма, в която участваше, той ликуваше от собствената си проницателност.
— Досетих се. В тази стая има нещо от Германия.
Обърна се и посочи. Към черепите на хереро.
— Те ли?
— Били са репатрирани от Берлин през 1999 година. След многогодишни препирни. Преди са ги съхранявали в института „Кайзер Вилхелм“. А сега са тук. Черепите са били в Германия. Били са при Фишер по време на войната, а след това са отишли в института. Отговорът трябва по някакъв начин да е в тях.
Ангъс бързо се приближи към постамента и взе най-големия череп. Завъртя тъжния и усмихнат череп в ръка.
— Отвратителна шега. Нацистите обичали противните шеги — павирали еврейските гета с еврейски надгробни плочи, та евреите да тъпчат собствените си мъртъвци. И освен това… — Той внимателно и отблизо разглеждаше черепа. — Какво по-добро скривалище за нещо много, много важно… от такъв череп. Свещена реликва от страховит геноцид. Фишер вероятно е бил сигурен, че никой няма да отвори черепа, да извади тайната на бял свят, освен ако категорично не знае какво търси и къде да го търси. — Вдигна черепа, надникна вътре, после го вдигна още по-високо и тихичко му заговори: — Съжалявам, братле, адски съжалявам, обаче трябва да го направя. Прости ми.
Пусна черепа на пода. Сухата и стара кост тутакси се строши, едва ли не признателно. Разпраши се, добави още прах към оранжевия прахоляк.
Върху дъските на пода сред костните отломки проблесна мъничък стоманен цилиндър. Ангъс го взе.
— Скрит в кухината на носа.
Ейми и Дейвид се скупчиха край него. С напрегнати лица, потни.
Ангъс откъсна горната част на тъничкото метално цилиндърче и извади отвътре изящно навито листче, подобно на кожа, като пергамент, но по-фино.
35
Бастерите от Рехобот и въпросът с трудностите в кръстосването при хората (нем.). — Бел.прев.