— Не си ми задал най-очевидния въпрос — поде Ейми.
Той остана сдържан, със сериозно изражение.
— Трябва да го знаеш… след като ще те представям на Хосе.
Дейвид отпи от свежото студено вино и кимна.
— Добре, щом настояваш. Защо те удари Мигел? Появи се изневиделица и после… те нападна. Защо?
Отговорът й прозвуча спокойно:
— Той ме мрази.
— Защо?
Тя долепи длани като за молитва.
— Когато пристигнах в Страната на баските, бях… силно заинтригувана от ЕТА. От каузата на борбата за независимост. Смятах я за похвална амбиция на един древен народ. Дори симпатизирах на терористите. За известно време. Няколко месеца.
— И…
— После се запознах с Хосе. С великия Хосе Гаровийо. Станахме добри приятели — той ми показа откъде да си купувам най-хубавите пинчоси10 в Биская. Разказа ми всичко. Каза, че се е отказал от насилието след падането на Франко. Заяви, че тероризмът е задънена улица за баския народ в границите на демократична Испания.
— Обаче синът му…
— Не беше съгласен. Очевидно. — Тя погледна Дейвид право в очите. — После Хосе ми намери работа като преподавател по английски в университета. И знаеш ли… много от младежите в часовете ми са доста радикално настроени, идват от крайните квартали на Витория и на Билбао и са готови да умрат за ЕТА. Момичетата са още по-крайни от момчетата. Убийци с миниполи.
Устните й бяха розови и влажни от виното.
— Смятам за своя задача да ги откъсна от ЕТА, от насилието и от саморазрухата на тероризма. Затова им преподавам литературата на революцията — произведенията на Оруел за Гражданската война, стиховете на Йейтс за ирландските въстания. Старая се да ги запозная и с трагизма, и с романтиката на безмилостната националистическа борба.
— Затова ли те мрази Мигел? Понеже мисли, че работиш против ЕТА?
— Да. Знаех, че известно време е бил в чужбина, макар да чувах и слухове, че се е върнал. Все пак прецених, че е безопасно да отида да се видя с приятели в Билбао. Той явно вече е бил в бара. Спотайвал се е в задните стаи с приятелчетата си от ЕТА…
— И после чул кавгата.
— Да. Излязъл. Видял ме. С теб — свъси се тя. — И направи любимото си нещо.
Обяснението беше добро, макар и не безукорно. Дейвид все още долавяше отгласа на нещо необяснено, тъмно и неясно местенце в образа. Какво премълчаваше тя? Ами белегът на черепа й?
Мислите му секнаха, когато келнерката дойде и им поднесе порция маслини.
— Gracias — каза Дейвид.
Момичето кимна, поклони се леко и отговори със силен гърлен испански акцент: kazakatchazaka … После махна на приятелка от отсрещната страна на застлания с обли камъни площад и се отправи обратно към бара.
— Знаеш ли — призна Дейвид, — досега не съм чувал да говорят на баски. Още не.
— Моля?
— Вече два дни съм в Страната на баските. Навсякъде виждам надписи на баски, обаче не бях чувал никой да говори езика.
Ейми го изгледа изпод русия си бретон, все едно е невменяем.
— Това момиче току-що говори на баски.
— Така ли?
— Аха.
Ейми свали дънковото си яке. Дейвид забеляза златистите косъмчета на загорелите й ръце, когато тя се пресегна към чашата с виното си.
— А също и всички в Лесака — добави тя и наклони чашата си. — Всички говореха на баски. Затова се ядосаха, когато ти се опита да говориш на испански.
Дейвид наостри уши и заслуша какво бърбори келнерката. Kazakatchazaka.
Ейми имаше право, това несъмнено беше баски. А звучеше, все едно говорят на странен испански. Беше го слушал през цялото време, без да си дава сметка.
— Не се тревожи — успокои го тя, — след като пристигнах, ми трябваше известно време, за да осъзная, че съм сред хора, които говорят на баски. Мислех си, че просто имат странен испански акцент. — Тя погледна зад него, към варосаните стени на църквата. — Според мен баският език е толкова странен, че слухът и мозъкът не могат напълно да схванат какво чуват.
— Ти понаучи ли баски?
— Опитах, разбира се! Но просто не е възможно — странни подчинени изречения, уникален синтаксис — вирна брадичка тя. — Ще ти дам пример колко шантав език е баският. Коя е първата фраза, която човек научава на който и да било чужд език?
— Говорите ли английски?
— Гениален комик си, няма що! Друго?
10
Популярни хапки на клечка, които се сервират като мезе на вино или бира и се ядат на крак. — Бел.прев.