— Удрял ли те е, докато бяхте заедно?
— Да. Тогава се случи. Веднъж ме удари и аз го напуснах. Копеле!
Дейвид се замисли за белега на челото й. Не се връзваше със сцена на домашно насилие. Обаче не искаше да любопитства. Фермите отстъпиха място на гори — бавно се спускаха от планината.
— Ейми, благодаря, че ми каза. — Погледна я. — Не беше длъжна да споделяш тези неща с мен. Всъщност изобщо не си длъжна да ми помагаш.
— Вече и аз участвам.
— В известен смисъл.
— Не, не в известен смисъл — възрази тя. — Определено. Освен това… се чувствам съпричастна с положението ти.
— Как така?
— Заради собственото ми семейство. — Ситни и злобни капки дъжд се посипаха по стъклото. — Баща ми почина, когато бях на десет, а майка ми започна да пие малко след това. На практика двамата с брат ми трябваше да си грижим сами за себе си. После брат ми емигрира в Австралия. Въпреки всичко обаче пияната ми майка и избягалият ми надалеч брат са всичко, което имам, тъй като останалите ми близки са загинали в холокоста — всичките ми предци, всичките ми братовчеди. Всички са умрели. Сигурно затова се чувствам… като сирак. — Тя се обърна към Дейвид и го погледна. — Като теб.
Русата коса на Ейми се развяваше от хладния дъждовен повей през прозореца на колата. Явно монологът й я успокои — вече не изглеждаше толкова разтревожена.
— Завий надясно покрай параклиса.
Той послушно завъртя волана.
— Понякога се питам — каза Ейми — дали еврейският ми произход не обяснява привързаността ми към баските и техния здрав усет кои са и къде им е мястото. Тук са от толкова отдавна. Един народ, който живее на едно място. А евреите от край време скитат, все бродят. — Тя разтри лицето си, сякаш се опитваше да се разбуди. — Както и да е. Почти стигнахме.
Дейвид превключи скоростите, завивайки покрай последния ъгъл. Замисли се за Мигел Гаровийо, за слабите и заплашителни черти на лицето му, за тъмните и излъчващи жестокост очи. Ейми го бе уверила, че Мигел няма да се появи в дома на баща си. Хосе гарантираше отсъствието му.
Обаче на Дейвид му беше трудно да забрави как Мигел изникна в бара заради Ейми. Силна и разтърсваща ревност. Нещо повече от ревност. Нещо като похотлива ненавист.
— Намали — даде му знак Ейми, — ето по този тесен път.
Беше сенчест и изровен път, който сякаш водеше право в дебрите на мъгливите планински гори. Дейвид предпазливо подкара колата по разкаляните коловози и точно когато гумите започнаха да се пързалят, завиха в една просека и Ейми оповести:
— Пристигнахме.
Къщата беше малка, красива, варосана в ослепително бяло и със зелени дървени капаци на прозорците. Беше престанало да вали и остриетата на слънчевите лъчи пронизваха мимолетната мъгла. Пред къщата, гордо размахал каскета си, стоеше най-жизнерадостният възрастен човек, когото Дейвид бе виждал. Месестите части на ушите му бяха много дълги.
— Epa! — възкликна Хосе Гаровийо и много внимателно се вгледа в Дейвид, докато той слизаше от колата. — Zer moduz? Pozten naiz zu ezagutzeaz?12
— Ммм…
— Ха. Не се притеснявай, приятелю Дейвид… Мартинес! — засмя се старецът. — Влизайте, влизайте, няма да те карам да говориш на баски. Владея прекрасно твоя език. Обичам английския, обожавам вашите ругатни! Fuckmuppet! Много по-хубави са от финландските.
Усмихна се и се обърна към Ейми. А после усмихнатото му лице помрачня за миг, когато той забеляза вече избледняващата й синина.
— Ай, Ейми! Ай! Много съжалявам. Lo siento. Научих за случилото се в „Билбо“. — Старецът потръпна виновно. — Какво да правя? Синът ми… ужасният ми син. Той ме плаши. Обаче, Ейми, кажи ми какво да направя и ще го направя.
Ейми се приведе към него и го притисна в успокоителна прегръдка.
— Добре съм. Дейвид ми помогна. Наистина, Хосе.
— Но, Ейми, la violencia? Толкова е ужасно!
— Хосе! — рязко го прекъсна Ейми. — Моля те, съвсем добре съм.
Усмивката отново се върна на лицето на стареца.
— Ами тогава… трябва да седнем да похапнем! Винаги трябва да се похапва. Изпаднат ли в беда, баските трябва да ядат. Заповядай вътре, Дейвид. Трябва да пируваме, за да умилостивим всеки горски джентилак13.
Нямаше време за повече въпроси. Веднага щом седнаха, им поднесоха храна и напитки, нескончаема поредица от храни и напитки.