Ейми впери поглед право в Дейвид. Той не знаеше какво да каже — да се смее ли, или да възрази. Тя продължи да разказва, а гласът й тихо отекваше в пещерата:
— Така се развихрила маниакалната лудост. Свещениците докладвали какво са научили и паниката заради вещиците обхванала цялата долина, Елисондо, Лесака, Сан Себастиан. Хиляди били арестувани, Дейвид, буквално хиляди жени, мъже, деца… После свещениците се заловили за работа — подлагали хората на изтезания, проливали кръв, измъчвали всички.
Дейвид се мъчеше да не мисли за белега й.
— Но… същото се е случвало в цяла Европа, нали? — попита той. — По онова време не е било толкова необичайно. Било е нещо като случилото се в Салем — лов на вещици, нали?
— Не. Преследване на вещици в такива мащаби не е имало другаде, било е може би най-страховитият лов на вещици в Европа. Наричат го Сънната епидемия на баските. Инквизицията осакатила стотици. Десетки хора били линчувани от съселяните си. По официални данни петима били изгорени в Логроно.
— А Дьо Ланкър?
Ейми се взираше в сивкавата светлина в пещерата.
— Дьо Ланкър действал по-ефикасно дори от Инквизицията. Както ти казах, той бил обсебен: смятал, че всички баски са вещици и вещери, зъл народ, който трябва да бъде изтребен. Изгорил стотици хора, може би дори повече. Развихрил същински холокост. Съвсем наблизо, в Ипаралде. Отвъдната земя. — Ейми махна с ръка към поточето. — Все още го наричат Пъкления поток. Най-любопитното е, че Дьо Ланкър бил баск. Ненавиждал сам себе си.
Думите й заглъхнаха. Дейвид тъкмо се канеше да зададе друг въпрос, но още недокрай формулираните му мисли секнаха. Заради нечий плътен глас. И еклив.
— Epa.
Дейвид рязко се завъртя.
Мигел. Стоеше там, на входа на пещерата на вещиците.
Дейвид се огледа наляво-надясно, мъчейки се да прецени светкавично. Единственото спускане от скалистата платформа — или по-навътре в пещерите, или към светлината на изхода — минаваше покрай Мигел. Бяха в капан.
— Epa.
Дейвид знаеше тази дума на баски. Здравей. Усмивката на терориста беше вяла, но и гневна. Пистолетът му беше насочен към тях.
— Euzkaraz badakisu? А, не, разбира се. Вие, американците, говорите само един език. Нека ти обясня… по-свойски.
Високият баск закрачи по ръба на скалата, като през цялото време ги държеше на мушка. Когато наближи, забави ход и се обърна. Дейвид разбра, че Мигел има съучастник — зад него се появи нисък и набит мъж. Мигел нареди с жест:
— Енока? Въжето…
На ръката на съучастника му имаше татуиран знак лаубуру. Същата татуирана ръка носеше въже. Ниският мъж, Енока, пристъпи напред.
Дейвид стрелна Ейми с отчаян поглед.
Вече се бяха снабдили и с въже? Май идваха подготвени.
Съучастникът Енока се залови за работа. Завърза ръцете на Ейми и на Дейвид зад гърба им, а те седяха притихнали и неподвижни под заплахата от дулото на пистолета на терориста. След броени секунди бяха овързани като безпомощни животни на път за кланицата.
Мигел заговори с печална и мрачна разпаленост. Сянката му се бе проточила по тавана на пещерата, метната там от потрепващите отблясъци от потока.
— Признавам, че шофираш много хубаво, Мартинес. Много хубаво. Впечатляващо. Но все още не познаваш добре тези планини. Не разбираш това място. Езика ни. Това не можеш да го разбереш — Hikuntzta ez da nahikoa15! Нали така? — Мигел огледа пещерата полуусмихнат, а думите му прокънтяха в празното помещение. — Предупредих те какво ще стане, когато пак те намеря. И ето че те намерих. В пещерата на вещиците, представи си! Малката вещица и нейният голям гасконски приятел. Уместно. — Той се обърна. — Спомняш ли си, Ейми? Нашия прекрасен пикник?
Той се наведе и впери поглед в Ейми съвсем отблизо. Дейвид отвратен забеляза, че Мигел всъщност гали лицето й с върха на цевта. Галеше я.
— Ммм. Нали, Ейми? Спомняш си превъзходната кървавица. Трипота. Твоята вкусна марматико16.
Тя не продумваше. Той не се отказа.
— Не правихме ли секс тук? Или беше в друга пещера? Тук беше, нали? Не мога да си спомня.