Тя бе извърнала лице, но терористът буташе брадичката й с цевта на оръжието си, за да я принуди да го погледне. Той безмълвно се усмихваше. Тя се мръщеше. Той се усмихваше.
И ето че тя също се усмихна.
Дейвид ги наблюдаваше втрещен.
Ейми вдигна поглед, усмихната почти похотливо, когато Мигел измърмори:
— Знаеш, че ще те убия, нали?
Тя кимна.
— Да.
— В такъв случай, Ейми, дали да не се забавляваме преди това?
Тя отново кимна и той се приведе съвсем близо до нея.
— Dantzatu nahi al duzu nirekin.17 Преди да убием него.
— Добре — съгласи се тя. — Моля те! Чукай ме тук! Чукай ме както преди.
Мигел се засмя. Тъжен и гърлен смях. Ужас вледени кръвта в жилите на Дейвид. Какво ставаше?
Терористът отново прокара линия от ухото на Ейми до устните й с металния връх на дулото си — като хирург, който упражнява разрез, или като месар, очертаващ филето. После се обърна към съучастника си, спотаил се в тъмното.
— Енока. Върви си!
Набитият нисичък мъж офейка с видимо облекчение. Дейвид местеше поглед от Мигел към Ейми, после пак към Мигел. Взираше се в лицата им. Студен ужас сковаваше сърцето му.
Ейми продължаваше да се усмихва, извърнала лицето си нагоре, към терориста — покорна, в жадно очакване. Напрежението в погледа на Мигел бе едва доловимо. По-очевидна беше ерекцията в панталона му с цвят каки.
Страх и отвращение заляха мислите на Дейвид. Не му се искаше дори да поглежда към Ейми. Как можеше да постъпва така? Да не би всичко да беше някаква нелепа шега с него? Да не би тя да се опитваше да спаси само себе си? Или пък наистина желаеше Мигел? Дали двамата с него не разиграваха някаква странна и извратена сексуална игра, за която той им беше нужен като зрител?
Сърцето му затуптя гневно… презрително… безпомощно.
Енока беше изчезнал в скалистия проход. Бяха сами. Мигел и Ейми… и Дейвид. Терористът развързваше ръцете на Ейми. Щом я освободи, тя тутакси протегна ръце към Мигел, разкопча колана на панталона му, смъкна го надолу, повдигна ризата, започна да го целува под избръснатата брадичка, галеше очертанието на челюстта му като ханъма, която подготвя султана за любовна нощ. Вещица, която моли козела да я удостои с ласките си.
Дейвид се извърна отвратен. Не желаеше да гледа. Не можеше да се махне, беше вързан и щеше да се наложи да слуша, обаче не желаеше да гледа.
В пещерата отекна дълбок глас:
— Ей, ти!
Дейвид отвори очи.
Мигел беше върху Ейми — едра висока фигура, извита над дребничката млада жена като тъмен покрив. Но гледаше към Дейвид и пистолетът все още беше в ръката му.
— Ти, Мартинес. Гледай или ще те убия. Гледай, а после ще те убия.
Бясна погнуса изпълни Дейвид. Присви свъсените си очи и погледна.
Ейми лежеше по гръб. Беше гола от кръста надолу. Устните й търсеха голите рамене на Мигел и жадно го целуваха. Дейвид наблюдаваше с мрачно отвращение как Мигел прониква в нея. Чукаха се, вече наистина го правеха и Ейми го целуваше. Пъхаше пръсти в устата му и той ги смучеше, ближеше пръстите й. Хапеше ги и ги вкусваше. Хълбоците му се мятаха на бесни тласъци към нея, лицето му беше застинало в блажена гримаса. Мигел стенеше.
— Моята сладка ягодка… Малкото ми момиченце. Още обичаш татенцето, нали?
Хапеше белите й гърди, обхванал с длани белия й задник — надвиснал над бялата й плът силует, който я поглъщаше цялата с тъмната си вълча муцуна. На Дейвид му причерня от отчаяние.
После терористът достигна уродливата си кулминация. Ръцете му потръпнаха конвулсивно и той се отпусна тежко напред.
Главата му легна върху голите й бели гърди. Тя го галеше по главата, милваше го.
А после Ейми се ококори и впери поглед в Дейвид с неразгадаемо изражение.
— Да вървим.
Дейвид се задави.
— Моля?!
— Той заспа. Винаги заспива след секс. Винаги. Много дълбоко. Имаме шанс!
Ейми лекичко избута Мигел. Дейвид смаян установи, че тя има право — Мигел хъркаше, потънал в безпаметен сън. Дори не помръдна, когато Ейми го избута настрани върху скалата.
Дейвид отмести поглед, докато Ейми се обличаше. В главата му се завихриха куп въпроси. Наистина ли тя направи всичко това, за да могат да избягат? Що за черна и жестока комедия се разиграваше? Докато гледаше настрани, Дейвид забеляза пистолета, паднал от ръката на Мигел.