— Пари!
— Моля?
— Пари! Имаме следа!
Сандерсън звучеше много оживено — говореше за необичайното наследство на Идит Тейт. Журналистът се зарадва на тази възможност да отклони вниманието си и заслуша внимателно.
— Когато ми каза, получих предчувствие — каза Сандерсън. — За Шарпантие. Затова свърших малко старомодна детективска работа. Всички са имали пари. Жертвата в Уиндзор е оставила осем хиляди лири. Жертвата от „Примроуз Хил“ — повече от един милион.
Саймън изпита нужда да се направи на адвокат на дявола:
— Много възрастни хора имат пари, Боб. Прилична къща в хубава част на Великобритания и ето ти половин милион.
— Да, така е, обаче… — провлачи весело Сандерсън. — Хайде да се вгледаме по-внимателно, а! Защо не са ги харчили? Особено Шарпантие. Живеела е в онази скапана къща във Фула, доколкото ни е известно, откакто е пристигнала във Великобритания. А е имала бали с пари.
— Странно е.
— И ги е имала още когато е емигрирала.
— През 1946 ли?
— Точно така, стари ми приятелю. През хиляда деветстотин четирийсет и шеста. Все баски от френски произход. Пристигат във Великобритания малко след войната, след като са живели в окупирана Франция, освен това всички имат пари и са убити почти седем десетилетия по-късно.
— Което ще рече?
— Което ще рече, Саймън… — почти през смях попита Сандерсън. — Нещо се е случило с тези хора.
Саймън леко потръпна въпреки есенното слънце. Той си пое въздух — бързо и дълбоко.
— Ах…
— Схванах. Някой им е дал мангизите — или са ги намерили — в окупирана Франция.
— Смяташ, че е свързано с войната, така ли?
— Аха — отговори той. — Мисля си за кървави пари. Или… — замълча той, за да подсили въздействието. — Или за нацистко злато.
18
Момичето им крещеше:
— Qui est-ce? Qui est-ce?23
Дейвид се извърна към Еми.
— Не мърдай. Тя има… пушка.
Пребледняла и скована, Ейми заговори от името и на двамата на френски. Дейвид слушаше, наострил уши, и се мъчеше да разбере нещо. Ейми високо каза имената им на момичето.
Мълчание. Дейвид усещаше, че съседите надничат през прозорците отзад. Извънредно осезаемо усещаше и заредената пушка от другата страна на вратата: един изстрел беше достатъчен да изкърти вратата, а вероятно и да ги убие.
Трябваше да сложат точка на тази драма.
— Извинете — каза Дейвид през вратата, чувствайки се нелепо и много изплашен. — Моля ви. Идваме само да поговорим. Не знам дали говорите английски, обаче… искам да ви попитам за родителите си. Умрели са тук. Били са убити тук. Или настоявате да си вървим? Да си тръгнем ли?
Мълчание.
Той погледна към Ейми. На челото й лъщеше тъничък слой пот, кичур от русия й бретон беше залепнал за кожата. Дейвид потисна импулсивното си желание да хукне към колата. Вратата рязко се отвори. На прага застана момичето. Пушката беше сгъната и висеше през ръката й.
— Аз съм Елоиз Бантею — каза тя. — Какво обичате?
Дейвид впери поглед в каготката. Беше седемнайсет-осемнайсетгодишна. Сребърното кръстче на шията й се открояваше контрастно върху мургавата й кожа, ноктите й бяха лакирани в яркочервено. Лицето й беше много тъмно, почти като арабско. Обаче черната й коса си беше баска и беше прилепнала към черепа.
— Ние… — помъчи се да обясни нещата Дейвид. — Ние искаме да узнаем повече за каготите.
Елоиз ги изгледа с подозрение по смръщеното си младежко лице.
— Значи сте дошли да видите недосегаемите — презрително сви рамене тя. — Аххх! Пет пари не давам. Влезте. Насам…
Дейвид и Ейми прекрачиха прага. Дървен часовник с изображение на Дева Мария тиктакаше самотно от една стена. Елоиз ги заведе в дневната, където в ъгъла работеше старомоден телевизор. Гледаше го възрастна жена, седнала на дивана.
Не откъсваше поглед от екрана.
— Grand-mére — повика Елоиз рязко, но и внимателно, баба си на френски, обаче жената не помръдна, приковала очи в телевизора. Звукът беше изключен, но домакинята им все пак гледаше някаква френска телевизионна игра. Най-накрая вдигна поглед към Ейми, после към Дейвид и отново го впери в телевизора. Носеше карирани платнени чехли.
Елоиз въздъхна.
— След… след убийствата все едно не е жива. Grand-mére? Une tasse de thé?24
Жената продължаваше да се взира в телевизора. Елоиз поклати глава.