— Добре дошъл, генерале! — поздрави Макс влезлия. — Днес идвате в добър час.
Сериозното лице на индианеца се усмихна, когато забеляза ведрите черти на своя владетел.
— Щастлив съм да го чуя, Ваше Величество — увери искрено индианецът. — Дано Бог дари Негово Величество и държавата с много такива часове!
— Надявам се отсега нататък все така да бъде.
— Мога ли да узная, дали тази надежда почива на основателна причина?
— Да. Възнамерявам да издам важен декрет.
— Ако има споменатият резултат, действително е важен.
— Ето, убедете се сам! Четете!
— Императорът подаде на Мехия проекта и се оттегли до прозореца, оставяйки генерала на спокойствие да проучи документа. Колкото повече четеше индианецът, толкова повече веждите му се смръщваха, увеличаваше се гневния блясък в очите, свиваха се устните му. Сетне Макс чу зад себе си шумоленето на хартия и когато се огледа, видя генерала да стои внушително, със смачканата хартия в ръка — картина на върховен гняв.
— Ваше Величество, кой състави тази… този «бисер»? — запита той.
В изстъплението си не се и сещаше за правилата на дворцовата етикеция. Императорът, иначе толкова благ, не можеше да подмине с мълчание подобна проява.
— Генерале! — обади се сурово.
— Ваше Величество! — отвърна Мехиа, покланяйки се при тези думи в знак на извинение.
— Къде е проектът ми?
— Ето, Ваше Величество.
Генералът изглади доколкото бе възможно листа и го подаде на императора.
— Ах, в какво състояние само! Да не би моите документа да са програма за котийон[31]?
Макс беше истински ядосан. Мехиа отвърна:
— Най-покорно моля за милост, Ваше Величество. Каквото прегреших, дължа на усърдието си за добро на императора.
— Вашето усърдие не е нищо друго, освен ревност[32]. — Лицето на Мехиа прие своеобразен израз. Макс го познаваше. Щом той се появеше, значи в гърдите на генерала бушува вулкан.
— Ако не може да ми бъде простено, сам ще си произнеса най-голямото наказание. — заяви — Позволете ми, Ваше Величество, да се оттегля?
Недочакал отговора, Мехиа тръгна назад към вратата.
— Чакайте!
При този повик на императора генералът спря.
— Прочетохте ли декрета докрай?
— Да, Ваше Величество.
— Назовахте го «бисер». Значи няма вашето одобрение?
— Не. Мога ли да изкажа мнението си откровено, Ваше Величество?
— Ще ви помоля.
— Ако най-върлите врагове на държавата поискат да издадат декрет от името на Негово величество, с цел да го погубят, ще изберат този тук.
— Виж ти какво схващане!
— Правилното, Ваше Величество.
— Трябва веднъж завинаги да покажа на поданиците си, че съм император.
— Само дето няма да повярват.
— Охо, генерале, та това кажи-речи звучи като оскърбление.
— Негово Величество ми заповяда да кажа истината. За всеки декрет Мексико ще мисли, че е издаден от французите.
— Така може да се каже и за този тук. Но аз при всички случаи ще изпълня намерението ся.
— Ваше Величество, умолявам ви, главата ми вземете, но оставете този декрет да си стои в папката. Познавам своя народ и зная какви последици ще повлече след себе си публикуването на един такъв документ. Из цялата страна ще се разнесе крясък на възмущение.
— Генерале!
Очите на генерала също проблеснаха. Макс знаеше какво дължи на Мехиа. Поразмисли и рече:
— Изслушайте моята защита!
— О, Ваше Величество, щом един декрет се нуждае от защита, то…
— Вие май сериозно искате да ме разгневите!
— Добре, ще си мълча.
— Тогава слушайте!
Овладял се, императорът започна да се защитава.
— Както обикновено, вие гледате твърде черно на нещата. Страната е в наша власт. Хуарес избяга в Ел Пасо. Дори се говори, че бил напуснал мексиканската земя. Време е, с един твърд, суров манифест да заемем позицията, която завинаги възнамеряваме да задържим?
— Омиротворителна и същевременно съкрушителна. Въпреки, че страната се намира в моя власт, известни къртици се осмеляват да подриват почвата. Такъв е онзи Пантерата на Юга, онзи Кортейо я разни други. В декрета заявявам, че от днес ще наказвам всеки републиканец като най-обикновен престъпник, бандит и пладнешки разбойник. От днес републиканците се обявяват извън закона. Всеки републикански отряд третирам като банда и всеки заловен член на такава банда ще бъде разстрелван в рамките на двадесет и четири часа.
31
Котийон (фр. Cotillon) — вид бален танц, състоящ се от няколко самостоятелни танци и игри. — Б. пр.