— Ах, искаш да го извадиш? — възкликна възторжено тя.
— Да, но първо трябва да го намеря. Доколкото узнах от Алфонсо, мястото е тайна на мищеките. Ще заловя неколцина от това индианско племе и ще ги мъча и изтезавам, додето издадат тайната. Тогава ще съм богат, неимоверно богат и ще ми е лесно да стана президент на Мексико.
— Искаш да купиш хасиендата от Арбелец?
— Това и през ум не ми минава. Просто ще му я отнема. Извън града ме чакат триста храбри мъже. Аз ги вербувах. Те ще образуват ядрото на въоръжената сила, която ще събера около себе си. С тях лесно ще превзема хасиендата. Ако Арбелец рече да се отбранява, ще намери гибелта си.
— Така е разумно. Значи ще яздя с тези хора? Още тази вечер?
— Да. Нямаме време за губене.
— А какво ще стане с къщата, мебелите и всичко останало?
— Ще остане така, както си е. Погрижил съм се да се запази в порядък.
— Трябва да взема Амайка със себе си, татко!
— Не става. Старата само ще ни пречи.
— Необходима ми е като прислужница.
— Сама ще си прислужваш по пътя.
— Ама това е абсолютно невъзможно, татко! Дъщерята на един… президент!
— Ба! Все още не си.
— Но щом ще яздя с триста сеньори, искам все пак да се понаглася. Наистина ми е нужна слугиня за обличане.
— В такъв случай трябва да си останеш тук. На мен дъртата хич и не ми е дотрябвала. Сега опаковай онова, което смяташ да вземеш със себе си! През това време аз малко ще си отпочина. Точно в полунощ потегляме.
Кортейо говореше толкова категорично, че Хосефа не посмя да противоречи. Тя се подчини на заповедта и малко след полунощ един отряд от триста мъже, сред които се намираше една-единствена дама, галопираше на север.
9. Матава-се се завръща
След шестнадесетгодишно изгнание на самотния остров в океана, Стернау и спътниците му отново слязоха в Гуаймас и решиха да се отправят най-напред към хасиендата дел Ерина. Капитан Вагнер получи задача да заобиколи нос Хорн и да пристане във Веракрус, където да очаква нови заповеди. Сетне останалите потеглиха на път.
В Гуаймас чуха, че Мексико е окупирано от французите и човек рискува да се натъкне на бандите, който се скитат из страната, за да грабят и убиват. Ето защо се погрижиха преди всичко да се снабдят с добри оръжия и по предложение на Стернау избраха не пътя през Сиера де лос Аламос, а се насочиха по протежението на река Яки на североизток, за да стигнат Чйуауа. Този пункт беше разположен толкова далеч на север, толкова отдалечен от столицата, че се предполагаше да не е обхванат от политически и военни размирици. Те не подозираха, че Чйуауа вече е завзета от французите. В Ла Хунта, където реката се разделя на два ръкава, те възнамеряваха да завият на север. Но тук узнаха, че Чйуауа вече е въвлечена във войната и че президентът Хуарес се е изтеглил в Ел Пасо дел Норте, за да събере сили за нов удар. Във въздуха витаеше смътната угнетеност на предстоящи боеве.
— Сега какво? — запита дон Фернандо. — Вече сме изстрадали твърде много, за да се впускаме в някоя сериозна опасност.
— Убеден съм, че няма защо да се страхуваме от французите — отвърна Стернау.
— Затова пък от гверилясите[18], които налитат от всички страни французите.
В този момент думата взе Мечешко сърце:
— Нека моите братя не яздят към Чйуауа, а дойдат с мен до пасищата на апачите. Там ще бъде голяма радостта от завръщането на Мечешко сърце и той ще може да събере много воини на апачите, с които моите бели братя ще отидат без всякакъв риск до хасиендата.
— Далеч ли са пасищата на апачите от Чйуауа? — осведоми се дон Фернандо.
— Апачът язди един ден до града — гласеше отговорът.
Стернау кимна в знак на съгласие.
— Аз познавам онази местност — каза той — и смятам, че най-доброто е да последваме съвета на нашия приятел.
— Да, нека отидем при апачите! — помоли и Ема. — Недалеч оттам се намира форт Гуаделупа, където имам роднини, които ще се зарадват като ме видят. При тях бях тогава, когато Мечешко сърце и Антонио ме спасиха от пленничеството при команчите.
— Как се казват тези роднини? — запита Стернау.
— Семейство Пирнеро. Той е немец, а неговата съпруга беше моя леля, сестра на татко.
— За нас действително е от голяма полза, че имате роднини във форт Гуаделупа. Ако бъдем принудени да направим престой, за вас няма да е нужно да оставате при апачите. Предложението беше прието. Последваха левия ръкав на реката, след което завиха към Сиера Мадре. Тези планини бяха успешно преодоляни и пътниците взеха направление към Рио Кончос. Видът на кервана беше доста войнствен. Бяха снабдени с добри коне и силни, издръжливи товарни животни. Както мъжете, така и жените бяха въоръжени и не се бояха от срещи по пътя. В близост до Рио Кончос стигнаха до пътя, който води от Чиуауа за Ел Пасо дел Норте. Под път обаче в случая не бива да се разбира някоя добре построена съобщителна артерия. Едва се забелязваше следата на потека, но всеки, който искаше да отиде от единия от двата града до другия, трябваше да язди по тези равни прерии.
18
Гвериля (ucn. Guerilla) — название на партизанска война в Испания и страните от Латинска Америка; партизански отряд. — Б. пр.