— Да, аз съм, сеньорита.
— Heigh-day[25], Стернау, Господарят на скалите — прозвуча откъм масата. — Ето защо ме позна!
Тия думи изговори Лешоядовия клюн, след което изстреля надалеч дълга струя тютюнев сок зад пейките и масите.
— Матава-се! — провикна се и Жерар. Сграбчила ръката на Стернау, Резидиля сякаш нямаше намерение да я пусне.
— Сеньор — заговори момичето възбудено, — понеже вие отново се появихте, вече вярвам, че и останалите са живи. Но къде са? Кажете бързо, за Бога!
Той описа кръг с ръка:
— Скъпо дете, всички те са тук. Не липсва никой. Ема вдигна воала. Тя беше понапълняла, но не много състарена. Резидиля я позна тутакси.
— Ема, моята Ема!
— Резидиля, скъпа!
Хлипайки високо, двете жени полетяха в обятията си. Те стояха прегърнати в продължение на минути, докато най-сетне Ема попита полугласно:
— Жив ли е още татко?
— Жив е. — потвърди Резидиля радостно. Ема освободи ръце от братовчедка си, отпусна се бавно на пода и с молитвено дигнати ръце промълви:
— Благодаря ти, о, мили Господи, благодаря!
Нито едно око не остана сухо.
— Преди малко получихме писмо от вуйчо. — забеляза по едно време Резидиля — После ще го прочетеш, скъпа Ема. Сетне се наведе към братовчедка си и я вдигна от пода.
— Няма ли да поздравиш и татко? — попита тя.
Сега всички се огледаха за Пирнеро. Той беше изчезнал или поне половината от него. В салона се намираше само долната част от тялото му, горната висеше навън към улицата. От вълнение той не знаеше къде да се дене, не беше в състояние да удържи плача си, но и не искаше това да се забележи. По тая причина беше отишъл до любимия си прозорец и подал глава и рамене навън, за да не се чуят хлипанията му. А когато дъщерята със сила го издърпа вътре, разплака се шумно като дете, прегърна Ема и извика:
— Пуснете ме, хора, иначе ще се задуша от радост! После притисна бързо и племенницата и изскочи през вратата.
— Но, Ема, представи ме и на останалите сеньори — помоли дъщеря му.
Братовчедката избърса сълзите си и попита:
— Кого искаш най-напред да поздравиш, Резилили?
— Дон Антонио Унгер, твоят годеник.
Ема се усмихна дяволито и подкани все още през сълзи:
— Потърси го! Искам да видя дали ще го откриеш!
Резидиля огледа изпитателно мъжете и посочи Мариано:
— Този е.
— Не отгатна! Този е сеньор Алфонсо де Родри…, исках да кажа, мосю де Льотровил.
— Де Льотровил? Мариано? — запита в същия миг един глас от задната маса. Лешоядовия клюн беше задал въпроса.
— Да. — отговори Мариано — Познато ли ви е името ми? Янки бързо приближи.
— Зная го много добре. Един англичанин го спомена пред мен.
— Англичанин? — запита Мариано припряна — Как се казва?
— Лорд Дридън.
Мариано улови събеседника си за ръката и извика възбудено:
— Къде го видяхте? В Англия?
— Не, тук в Америка, долу край морето в Ел Рефугио?
— Всъщност това е тайна, но като виждам как стоят нещата, мога или по-скоро съм задължен да говоря по въпроса.
— Говорете спокойно, сър, няма да си навлечете беда.
— Бях препоръчан на лорда като водач — поясни Лешоядовия клюн. — Той се яви в Мексико като английски пълномощник и стовари незабелязано от французите големи запаси от оръжия и муниции. Освен това носи и много пари. Целият този товар трябва да потегли нагоре по Рио Гранде дел Норте.
— За кого? — прекъсна го Стернау.
— За Хуарес — обясни американецът. — Аз бях изпратен напред да уведомя президента за пристигането на тези неща и да попитам на кое място желае да ги прибере.
— Ах, и лордът лично ли ще присъства? — запита Мариано. — Трябва да говоря с него. Кога ще пристигне?
— Това още не може да се каже определено. Налага се да отида първо при Хуарес и после да се върна. Лордът ще се съобрази с волята му.
— Благодаря ви за радостната новина и ще използвам всяка възможност да изразявам признателността си.
— Значи не беше този! — прошепна Резидиля на братовчедка си — Но той тогава?
Ема посочи Антон Унгер:
— Този тук. Отскоро ние вече не сме сгодени, а се венчахме тихомълком в Гуаймас. Сеньорът до него е капитан Унгер, моят девер.
Резидиля отиде до двамата и им подаде ръка с благопожелания.
— А този сеньор? — попита тя, посочвайки дон Фернандо.
— О, тук ще има да се маеш! Нали някога беше в течение на нещата в хасиендата дел Ерина?
— На всички.
— Чула си също, че дон Фернандо де Родриганда е починал?