Хуарес кимна мрачно. Устните му се свиха.
— Това не бива да се случва. Какъв съвет ще ми дадете?
— Оставете ме да действам с моите хора! Нашите куршуми скоро ще разпокъсат тези опасни карета.
— Добре, атакувайте!
Ловецът се върна при хората си. За да не предлагат цел на неприятеля, те се разпръснаха и тръгнаха напред в този боеви порядък, използвайки грижливо всяко прикритие по маниера на уестманите.
Мечешко око се намираше в средата на полукръга, който бяха образували апачите. Той беше проникнал победоносно през редиците на французите и сетне отново се бе обърнал, поваляйки с томахавката един след друг враговете пред себе си. Яхнал коня, той приличаше на някой бог на войната; срещу когото никой не можеше да противостои. Сега преследваше бягащите врагове и увлечен от плама на битката, се бе отдалечил от нейното същинско огнище. Нямаше време да се огледа за сражението. Ето как стана, че не забеляза преимуществото на неприятеля на едно място.
Тъкмо бе повалил един от бегълците и чу шумния тропот на галопиращ към него кон. Огледа се и видя някакъв непознат апач, носещ отличията на голям вожд, който препускаше насам откъм форта. Опъна удивено поводите и в следващия миг другият спря пред него. Те не можеха да разпознаят чертите на лицата си, понеже бяха изписани с цветовете на войната.
Непознатият апач запита:
— Ти ли си вождът Мечешко око?
— Да — кимна запитаният.
— Ти си храбър. Но не виждаш ли, че войните ти напразно се мъчат?
С тези думи говорещият посочи каретата. Погледът на Мечешко око проследи ръката.
— Уф! — извика той. — Кучетата на французите въпреки всичко ще умрат. Но ти кой си?
— Аз съм Мечешко сърце, когото ти от години търсиш!
— Напред!
Той обърна внезапно коня си и полетя. Действаше като индианец. Битката бе по-важна. Беше се отказал от радостта на срещата, за да изпълни дълга си на вожд. Въпреки присъщото на индианците самообладание, Мечешко око за миг загуби от смайване способността си да говори. После препусна след брат си.
— Арку Шош-ин-лайт! Гутеснонселкхи Франца! — извика той с гръмотевичен глас към бойното поле, който бе чут и от приятели и неприятели.
Преведен този вик означава: «Тук е Мечешко сърце! Стократна смърт на французите!» Погледите на всички червенокожи се насочиха към мястото, откъдето прозвуча възгласът. Видяха Мечешко око непосредствено зад своя брат. Двамата препускаха в бесен кариер към едно от каретата.
— Арку Шош-ин-лайт! Тастса франца! — Тук е Мечешко сърце! Смърт на французите! — проехтя от всички уста.
Те отново нападнаха, и то в миг, когато французите бяха дали залп и се готвеха да заредят наново. По тая причина само в няколко цеви имаше куршуми. По тиловете им пробяга хлад.
— Prenez les crosses — «заемете се с прикладите!» — изкомандва предводителят.
Войниците извъртяха пушките. В този миг вождовете вече бяха при тях. Мечешко сърце пришпори коня си и се откъсна от земята. Той полетя в дълга дъга и вряза посред карето, а Мечешко око го последва със също такъв дързък скок. В същото време влязоха в ход и томахавките, а конете им, принудени да се движат, поваляха и стъпкваха всеки, озовал се в тяхна близост. По този начин възникна пролука, през която апачите проникнаха в карето.
Мечешко сърце беше проправил път на своите. Той проби редиците на обезкуражените французи, следван от брат си, за да се вреже в друго каре. Тогава видя конете на французите, пазени от няколко chasseurs[26] недалеч от бойната арена.
— Инесе франца шли, сестш нагоя — «да отнемем конете на французите и сразим пазачите!» — извика той на брат си, посочвайки животните.
Онзи веднага се подчини на заповедта. Свика група апачи и се спусна с тях към конете. За кратко време chasseurs бяха повалени.
Междувременно белите ловци разреждаха с пушките си редиците на французите. Когато Мечешко сърце стигна до второто каре, то вече бе дотолкова унищожено, че той не засили коня си за скок, а се вряза в неприятеля, разпилявайки настрани уплашените французи. Апачите бяха въодушевени и насърчени от появата на своя изчезнал преди толкова години вожд. Те не виждаха оръжията на враговете, нехаеха за оказваната от тях съпротива. Завръщането на прочутия вожд трябваше да се отпразнува с една голяма победа и завладяване на множество скалпове.
При започване битката за форта французите бяха настъпвали в полукръг, при което двете им крила досягаха брега на реката от горната и от долната страна на укреплението. Откъм горната страна имаше силно течение и тъй като скалите стръмно се разрастваха нагоре, оттук бе трудно, ако не и невъзможно да се превземе с изненада форта. Затова пък откъм долната страна водите бяха спокойни, с разхвърляни из тях големи каменни отломъци и скални блокове. С плуване и газене човек можеше да се придвижва от един към друг, намирайки достатъчно укритие, за да не бъде забелязан веднага. Освен това откосът на скалите, върху които бе построен фортът, не бе така стръмен, както от другата страна. Можеше без големи усилия да се изкачи.
26
chasseurs /фр./ — наименование на различни подразделения от френската пехота и кавалерия — Б. пр.