— Остави ме за малко сам — рече Ногара. Извърна се към стената на Голямата зала и зачака, като поглеждаше през широкия илюминатор навън, където хипермасата изкривяваше пространството като долнокачествена леща.
Щом чу успокояващото хлопване на вратата зад капитана на куриерския кораб, Ногара се обърна и… откри пред себе си ниската фигура на Оливър Майкъл — човекът, когото бе избрал да замести Йохан като губернатор на Фламланд. Очевидно Майкъл бе влязъл, когато бе излязъл космонавтът и Ногара прие това като символично съвпадение.
Положил фамилиарно длани върху ковчега, Майкъл повдигна посивяваща вежда в обичайното за него изражение на поуморена веселост, а подпухналото му лице се сгърчи в свръхцивилизована усмивка.
— Как беше онзи стих от Браунинг8? — зачуди се Майкъл, като хвърли поглед надолу към Карлсен. — „По цели мрачни дни да вършиш кралските дела“ — а сега тази награда за доблестта.
— Остави ме — рече Ногара.
Майкъл бе така вътре в заговора, както почти никой друг, като се изключат фламландските доктори.
— Мислех, че е редно да споделя мъката ти — каза той. Сетне погледна Ногара и престана да спори. Направи поклон — леко присмехулен, който си позволяваше единствено когато двамата бяха сами — и пъргаво тръгна към вратата. Тя отново се затвори.
Е, Йохан… Ако беше заговорничил срещу мен, щеше да се наложи да те убия на място. Само че ти никога не си бил заговорник. Бедата беше, че ми служеше прекалено успешно, така че и враговете, и приятелите ми започваха да те обичат твърде много. Така че ето те тук, моя замръзнала съвест. Рано или късно щеше да проявиш амбициозност, така че или трябваше да сторя това, или да те убия.
Сега ще те скрия на безопасно място и може би някой ден ще имаш шанса да живееш отново. Колко странно — може би някой ден ти ще стоиш, размишлявайки, до моя ковчег, така както сега аз стоя до твоя. Не се и съмнявам, че ще се молиш за моята душа, ако изобщо съществува такава… Аз не мога да направя същото за теб, но ти желая сладки сънища. Сънувай твоите небеса, небесата на вярващите, не техния ад.
Ногара си представи един мозък при абсолютната нула и неговите изпаднали в свръхпроводимост неврони, които повтарят и повтарят, и повтарят един и същ сън. Каква идиотщина!
— Не мога да рискувам властта си, Йохан — този път той прошепна на глас думите. — Трябваше да избирам: или това, или да те убия — и Ногара отново се извърна към широкия илюминатор.
— Предполагам, че Тридесет и трети вече е откарал тялото при Ногара — каза заместник-командирът на Естийлски куриер тридесет и четири, като погледна хронометъра на капитанския мостик. — Сигурно е хубаво да се обявиш за император или нещо подобно и да заставиш хората да хвърчат през цялата Галактика, за да ти слугуват.
— Едва ли е толкоз хубаво да ги заставиш да докарат трупа на брат ти — тросна се капитан Търман Холт, докато изучаваше астрогаторската сфера. Свръхсветлинният двигател на кораба му бързо увеличаваше времевия интервал между тях и Фламландската система. Макар и да не бе особено ентусиазиран от задачата си, Холт бе щастлив, че се бе махнал от Фламланд, където сега властваше политическата полиция на Майкъл.
— Ще ми се да узная — рече подсмихвайки се заместникът.
— Какво?
Заместникът се огледа през рамо — навик, получен на Фламланд.
— Чувал ли си я тая? — попита. — „Ногара е Бог, ала половината му космонавти са атеисти.“
Холт се усмихна, но едва-едва.
— Сам знаеш, че той не е някой откачен тиранин. Естийл не е най-лошо управляваното място в Галактиката. Готините образи не потушават въстания.
— Карлсен обаче потуши това.
— Прав си.
Заместникът направи гримаса.
— О, разбира се, ако трябва да си говорим сериозно, Ногара би могъл и да е по-лош. Той е политик. Просто аз не мога да търпя тая тайфа, дето се е насъбрала през последните няколко години около него. Нали в момента си имаме на борда един образец от тяхната работа. Ако искаш да знаеш, сега, когато Карлсен е мъртъв, малко се страхувам.
— Е, скоро ще ги видим — въздъхна Холт и се протегна. — Смятам да ида да погледна затворниците. Мостикът е твой, заместнико.
Минута по-късно, докато надзърташе през шпионката в малкия карцер на куриерския кораб, Холт искрено съжали затворения вътре мъж. По-добре да беше мъртъв.