При влизането на Холт главите на присъстващите се завъртяха към вратата и моментното мълчание бе последвано от приветствен вик. Всички очи и лица се извърнаха към затворниците и на ни едно от тях Холт не видя жалост.
— Добре дошъл, капитане — каза с приятен глас Ногара, когато Холт се сети да се поклони. — Има ли някакви нови вести от Фламланд?
— Нищо важно, сър.
Един мъж с подпухнало лице, който седеше от дясната страна на Ногара, се приведе над масата.
— Несъмнено е обявен всеобщ траур за покойния губернатор?
— Разбира се, сър — Холт разпозна Майкъл. — И с голямо нетърпение очакваме новия.
Майкъл се облегна назад в креслото си и цинично се усмихна.
— Да, бе, сигурен съм, че бунтовното население ще се зарадват на моето пристигане. Момиче, ти жадуваш ли да ме посрещнеш? Ела, хубавице, заобиколи масата. Ела тук при мен.
Люсинда бавно се подчини, а Майкъл махна към обслужващите роботи.
— Роботи, поставете един стол за онзи мъж — ей там, насред залата. Капитане, можеш да се върнеш на кораба си.
Фелипе Ногара съсредоточено изучаваше окованата фигура на стария си враг Янда, но какви бяха мислите му трудно можеше да се отгатне. Той обаче изглежда нямаше нищо против Майкъл да се разпорежда както му харесва.
— Сър — обърна се Холт към Майкъл, — бих искал да видя… тленните останки на Йохан Карлсен.
Молбата привлече вниманието на Ногара и той кимна. Една обслужваща машина дръпна самурено черните драперии и в единия край на залата се откри ниша. В нишата, пред огромен илюминатор стоеше ковчегът.
Холт не бе особено изненадан; на много планети имаше обичай да се празнува в присъствието на мъртвеца. Той се поклони на Ногара, отдаде чест и тръгна към нишата. Зад гърба си чу влачещите се стъпки и потракването на оковите на Янда и затаи дъх. Край масата се разнесе шепот и след това се възцари неочаквано мълчание, при което спря дори пулсиращата музика. Вероятно Ногара бе дал знак, че разрешава на Янда да иде там, заинтересуван от държането на човека с промития мозък.
Холт стигна до ковчега и застана до него. Той обаче не виждаше сега нито замръзналото лице вътре, нито размазаното петно на хипермасата зад илюминатора. Почти не чуваше шепота и хихикането на гуляйджиите. Единствената ясна картина в главата му бяха лицата на неговия екипаж, който чакаше безпомощно в лапите на берсеркера.
Облечената в плътта на Янда машина се приближи, влачейки крака, и стъклените й очи се взряха надолу в очите от лед. Една фотография на ретините, занесена на берсеркера за сравнение със старите пленени записи, би показала дали този мъж наистина е Карлсен.
Гневен вик накара Холт да погледне към масата и той видя Люсинда да се дърпа от алчната ръка на Майкъл. Майкъл и приятелите му се разсмяха.
— Не, капитане, аз не съм Карлсен — подвикна Майкъл, като забеляза изражението на Холт. — И да не си мислиш, че съжалявам за това? Перспективите на Йохан не са светли. Той май е запрян в орехова черупка и вече не може да се чувства като крал на безкрайния космос9!
— Шекспир! — възкликна един от подмазвачите, демонстрирайки възхитата си от литературната ерудиция на Майкъл.
— Сър — пристъпи напред Холт, — мога ли… мога ли сега да върна затворниците на моя кораб?
Майкъл изтълкува погрешно тревогата на Холт.
— О, не! Виждам, че цениш малките радости на съществованието, драги ми капитане. Само че, както знаеш, високият ранг си има своите привилегии. Момичето остава при нас.
Холт бе очаквал, че ще задържат Люсинда, а тук тя щеше да е на по-сигурно място, отколкото с берсеркера.
— Сър, тогава дали… дали поне мъжът може да дойде с мен? В затворническата болница на Естийл той ще се възстанови…
— Капитане — Ногара не говореше високо, но гласът му накара масата да се умълчи, — тук не се спори.
— Да, сър.
Майкъл поклати глава.
— Капитане, все още не съм размишлявал дали да простя на враговете си. Може би ще започна да го правя… е, зависи — и той пак протегна бавно ръка, за да прегърне Люсинда. — Знаеш ли, капитане, че истинската подправка на любовта е ненавистта?
Холт безпомощно погледна Ногара. Студените очи на Ногара казваха: „Още една дума, куриере, и ще се озовеш в карцера. Аз предупреждавам само веднъж.“
Ако в този момент Холт споменеше за берсеркера, онуй нещо в плътта на Янда би избило всички в залата, преди да може да бъде спряно. Той знаеше, че то го слуша и наблюдава движенията му.
9
Майкъл парафразира една реплика на Хамлет, която в превода на Любомир Огнянов изглежда така: „О Боже, да ме запрат в орехова черупка — пак щях да се чувствувам като крал на безмерни земи, стига да не бяха тези мои лоши сънища.“ — Бел.пр.