— Аз… аз се прибирам на кораба си — заекна Холт. Ногара бе погледнал встрани и никой вече не му обръщаше внимание. — Ще се върна тук… може би след няколко часа. Със сигурност преди да потегля за Естийл.
Гласът му постепенно заглъхна, когато видя, че група гуляйджии е заобиколила Янда. Бяха свалили белезниците от мъртвите крайници на разбойника, бяха сложили на главата му един рогат шлем и му бяха дали щит, копие и плащ от кожа, атрибутите на стар норвежки войн от Земята първият, който бе носил ужасяващото прозвище „берсеркер“.
— Забележи, капитане — присмехулно се обади Майкъл, — на нашия маскен бал не се боим от съдбата на принц Просперо10. Ние с готовност пускаме вътре подобието на ужаса, който цари отвън!
— По! — викна ликуващо подмазвачът.
Имената на Просперо и По не говореха нищо на Холт и Майкъл остана разочарован.
— Върви, капитане — рече Ногара. Думите му прозвучаха като пряка заповед.
— Остави ни, капитан Холт — каза твърдо и Люсинда. — Всички знаем, че искаш да помогнеш на тези, които се намират в опасност тук. Лорд Ногара, ще бъде ли укорен по какъвто и да било начин капитан Холт за това, което ще се случи, след като си отиде?
В ясните очи на Ногара се мярна леко озадачение, но той само поклати глава, обещавайки исканото освобождаване от отговорност.
Така че на Холт не му остана нищо друго, освен да се върне при берсерка, за да спори и да се моли за екипажа си. Берсеркерът бе търпелив и навярно скоро щеше да получи исканото доказателство. Стига гуляйджиите да проявят достатъчно милосърдие към онова, което смятаха за Янда…
Холт излезе. В претоварения му мозък така и не пробяга мисълта, че Карлсен бе само замразен.
Тя стоеше до креслото му. Ръката на Майкъл бе обгърнала хълбоците й, а гласът му й мъркаше:
— Защо трепериш, хубавице… така се вълнувам, когато хубавица като теб потръпва, щом я докосна. Да, страхотно се вълнувам. Вече не сме врагове, нали? Защото иначе ще ми се наложи да се разправя сурово с брат ти…
Тя бе оставила достатъчно време на Холт да се отдалечи от „Нирвана“ и сега с всичка сила замахна с ръка. Ударът извъртя настрани главата на Майкъл и грижливо вчесаната му коса се разчорли безпорядъчно.
В Голямата зала се възцари внезапна тишина, а след това избухна гръмогласен смях, от който цялото лице на Майкъл почервеня толкова, че отпечатаната на бузата му ръка се изгуби. Един от мъжете зад Люсинда хвана ръцете й и здраво ги притисна. Тя се отпусна, докато почувства как хватът му леко отслабва, сетне се отскубна и сграбчи един нож от масата. Избухна нов взрив от смях — Майкъл бе отскочил от удара, а мъжът отзад отново я бе уловил. Дойде и друг да му помогне — двамата й отнеха ножа и я принудиха да седне в креслото до Майкъл.
Когато накрая губернаторът проговори, гласът му леко трепереше, но бе тих и почти спокоен.
— Доведете по-близо пленника — нареди той. — Сложете го да седне точно срещу нас.
Докато изпълняваха заповедта му, Майкъл говореше на Люсинда, като че нищо не се бе случило:
— Намерението ми наистина беше брат ти да бъде лекуван и да му бъде дадена възможност да оздравее.
— Лъжлив боклук — прошепна тя, усмихвайки се очарователно.
В отговор Майкъл също й се усмихна.
— Хайде да проверим уменията на моите специалисти по мозъчен контрол — предложи той. — Хващам се на бас, че след тяхната обработка няма да има никаква нужда брат ти да бъде връзван за стола — и той направи над масата странен жест към стъклените очи, които гледаха от лицето на Янда. — Така. Той обаче все още осъзнава с всеки свой нерв всичко, което му се случва. В това можеш да не се съмняваш.
Тя бе предположила предварително, че ще се случи нещо подобно, ала сега се почувства уморена, сякаш бе дишала мръсен въздух. Боеше се да не припадне и същевременно й се щеше да го стори.
— Нашият гост се отегчи да носи костюма си. — Майкъл огледа събралите се около масата. — Кой пръв ще се захване да го позабавлява?
Разнесоха се откъслечни аплодисменти — от съседния стол се бе надигнал хихикащ женствен мъж.
— Джейми е прочут със своята изобретателност — рече с мил тон Майкъл на Люсинда. — Настоявам да гледаш внимателно. Започваме!
Седящият от другата страна на Майкъл Фелипе Ногара полека-лека губеше отнесения си вид. Сякаш гледката го отвличаше от тежките му мисли. В държанието му се появи нарастващо очакване, което надмогваше отвращението.
Джейми се приближи с хихикане, като държеше малък, украсен със скъпоценни камъни нож.
10
Персонаж от разказа на Едгар Алън По „Маската на червената смърт“, който устройва бал по време на чума. Саберхаген е заимствал не само заглавието на разказа, но и основната сюжетна линия. — Бел.пр.