Той скочи от мястото си; дори пяна излезе на устните му.
— Напротив, Шатов, напротив — необикновено сериозно и сдържано каза Ставрогин, без да става от мястото си, — напротив, с пламенните си думи вие възкресихте у мен множество извънредно силни спомени. В думите ви аз откривам собственото си настроение отпреди две години и сега вече няма да ви кажа като одеве, че сте преувеличили тогавашните ми мисли. Струва ми се дори че те бяха още по-изключителни, още по-самовластни, и за трети път ви уверявам, че много бих искал да потвърдя всичко, което казахте, дори до последната дума, но…
— Но ви е нужен заек?
— Какво-о?
— Един ваш подъл израз — злобно се засмя Шатов, сядайки отново, — „за да се направи сос от заек, е нужен заек, за да повярваш в бога, е нужен бог“, в Петербург сте го повтаряли, казват, като Ноздрев, който искал да хване заек за задните крака.
— Не, той се хвали, че вече го е хванал. Впрочем позволете и аз да ви обезпокоя с един въпрос, още повече имам, мисля, вече пълно право да го сторя. Кажете ми: пипнахте ли вече вашия заек, или още си припка?
— Как си позволявате да ме питате по тоя начин, инак ме попитайте, инак! — изведнъж цял се разтрепера Шатов.
— Моля! Може и инак — сурово го погледна Николай Всеволодович, — исках просто да разбера самият вие вярвате ли в бога, или не?
— Аз вярвам в Русия, вярвам в нейното православие… Вярвам в тялото Христово… Вярвам, че новото пришествие ще стане в Русия… Вярвам… — запелтечи в изстъпление Шатов.
— А в бога? В бога?
— Аз… аз ще вярвам в бога.
Нито един мускул не трепна на лицето на Ставрогин. Шатов пламенно и предизвикателно го гледаше, сякаш искаше да го изпепели с погледа си.
— Не съм ви казал, че изобщо не вярвам! — извика той накрая. — Само ви дадох да разберете, че съм една нещастна, скучна книга и нищо повече засега, засега… но поврага Шатов! Работата не е в мен, а във вас… Аз съм човек без талант и мога само да дам живота си и нищо повече, като всеки човек без талант. Поврага тоя моя живот! Аз за вас говоря, вас ви чакам тука от две години… За вас си дера ризата от половин час насам. Вие, вие, само вие бихте могли да вдигнете това знаме!…
Той не завърши и сякаш в отчаяние отпусна лакти на масата и подпря главата си с две ръце.
— Само между другото искам да ви обърна внимание върху нещо много странно — прекъсна го внезапно Ставрогин, — от къде на къде всички ми натрапват някакво знаме? Пьотър Верховенски също е убеден, че съм можел „да вдигна тяхното знаме“, поне тъй ми предадоха думите му. Втълпил си е, че съм можел да изиграя за тях ролята на Стенка Разин „поради необикновената си способност към престъпление“ — също негови думи.
— Какво? — попита Шатов. — „Поради необикновената ви способност към престъпление“?
— Именно.
— Хм! Ами вярно ли, че вие — злобно се усмихна той, — вярно ли, че в Петербург сте влизали в едно тайно скотско сладострастно сдружение? Вярно ли, че маркиз Дьо Сад би могъл да се поучи от вас182? Вярно ли, че сте подмамвали и развращавали деца? Говорете, и да не сте посмели да излъжете — кресна той, напълно излязъл от кожата си. — Николай Ставрогин не може да лъже пред Шатов, който го е ударил по лицето! Говорете, и ако всичко това е вярно, аз тутакси, още сега ще ви убия тук на място!
182