— Това беше друго, друго… тогава ни беше страх от преследвания…
— Не беше друго, тъкмо това беше, а колкото до преследванията, в Петербург вече нямаше защо да ви е страх. Ами помните ли, когато по-късно, през февруари, се разчу за списанието и вие толкова се бяхте уплашили, че дотичахте да ми искате незабавно да ви дам писмено потвърждение, че замисълът ми няма нищо общо с вас, че младите хора идват при мен, а не при вас, че вие сте били само един домашен учител, който живее в къщата, защото още не му е изплатена заплатата? Така ли беше? Спомняте ли си? Вие цял живот имахте чудесни прояви, Степан Трофимович.
— Това бе само миг на малодушие, един-единствен миг — горчиво възкликна той, — но нима ще зачеркнем всичко заради подобни дребни впечатления? Нима нищо друго не е оцеляло помежду ни от толкова години?
— Вие сте голям хитрец — въртите-сучете, само и само пак аз да остана длъжната. Когато се върнахте от странство, ме гледахте отвисоко и не ми давахте да отворя уста, а когато заминах аз и после ви заговорих за впечатленията си от Мадоната, дори не ме изслушахте, взехте високомерно да се подсмивате в шепата си, сякаш аз не бих могла да имам чувства, подобни на вашите.
— Било е друго, вероятно е било друго… J’ai oublié206.
— Не, тъкмо тъй беше, пък и не е имало защо да ми вирите нос, тъй като всичко това са само ваши глупости и измишльотини. Днес никой вече не се възхищава от Мадоната и не си губи времето с нея, никой освен закостенелите старци. Доказано е.
— Вече и доказано?
— Тя изобщо за нищо не служи. Тази чаша е полезна, защото в нея може да се налее вода; този молив е полезен, защото с него всичко може да се запише, а там има само едно женско лице — по-грозно от всички други лица в натура. Опитайте се да нарисувате ябълка и поставете до нея една истинска ябълка — коя ще вземете?207 Май няма да сгрешите. Ето какво представляват сега всичките ви теории, стига да ги озари първият лъч на свободното изследване.
— Тъй, тъй.
— Усмихвате се иронично. А какво ми казахте например за милостинята? Сега аз мога да ви кажа, че удоволствието от даването на милостиня е високомерно и безнравствено удоволствие, това е удоволствието, което изпитва богаташът от собственото си богатство и власт, от сравнението на своето положение с положението на бедняка. Милостинята развращава и този, който я дава, и онзи, който я взема, и отгоре на всичко не постига целта си, защото само усилва нищетата. Лентяите, които не желаят да работят, се трупат около даващия милостиня като комарджии около игралната маса, надявайки се да спечелят. А трябва да го знаете, че жалките подхвърлени грошове не покриват дори една стотна от надеждата им. Впрочем много ли сте раздали вие за целия си живот? Осем десетачета, не повече, я си спомнете. Я опитайте да си спомните, кога сте дали милостиня за последен път — преди две, а може и четири години? Само говорите и само пречите на делото. Милостинята трябва да бъде забранена със закон още в сегашното общество. При новото му устройство съвсем няма да има бедни.
— О, какъв фонтан от чужди думи! Значи и до новото устройство стигнахме? Нещастнице, бог да ви е на помощ!
— Да, Степан Трофимович, стигнахме; вие грижливо криехте от мен всички нови идеи, известни сега всекиму, и го правехте единствено от ревност, за да ме държите в ръцете си. Сега дори тази Юлия е на сто версти пред мен. Но сега вече и аз прозрях. Впрочем аз колкото можах ви защитавах, Степан Трофимович, защото решително всички ви обвиняват.
— Достатъчно — понечи да стане той от мястото си, — достатъчно! Какво ли да ви пожелая още, може би разкаяние?
— Седнете за момент, Степан Трофимович, трябва да ви питам още нещо. Поканата да говорите на литературното утро ви е предадена, нали? Това аз го уредих. Но кажете, за какво точно ще говорите?
— Тъкмо за онази царица на цариците, за идеала на човечеството, за Сикстинската мадона, която според вас не струва колкото чашата или моливът.
207