Андрей Антонович хвърли страдалчески поглед на появилия се Блюм.
— Блюм, много те моля да ме оставиш сега на спокойствие — почна той забързано и тревожно, желаейки очевидно да отклони продължението на прекъснатия от идването на Пьотър Степанович одевешен разговор.
— И все пак всичко това може да се изпипа най-деликатно и без всякакъв шум; имате ги всички пълномощия — почтително, но упорито настояваше на нещо Блюм, като все повече се превиваше надолу и ситно-ситно пристъпваше към Андрей Антонович.
— Блюм, ти си ми предан и услужлив до такава степен, че като те гледам, просто примирам от страх.
— Все ще кажете нещо остроумно и доволен от казаното, спите спокойно, но по тоя начин самият вие си навреждате.
— Блюм, току-що се убедих, че всичко това не е тъй, не е тъй!
— Дали пък не от приказките на тоя фалшив и порочен младеж, когото самият вие подозирате? Виждам, надделял е с лицемерните си похвали за вашия талант по литературната част.
— Блюм, ти просто си нямаш представа от нищо; проектът ти е просто нелеп, казвам ти го. Нищо няма да намерим, а ще се вдигне шум до небето, после ще ни вземат на подбив, после Юлия Михайловна…
— Положително ще намерим всичко желателно и търсено — пристъпваше напред Блюм, слагайки ръка на сърцето, — огледът ще е внезапен, рано сутринта, при най-строго съблюдаване на всичката деликатност към даденото лице и предписаната законна форма. Лямшин и Телятников със сигурност изтъкват, че ще намерим всичко най-желателно. Младежите са бивали там многократно. Самият господин Верховенски не може да разчита на ничие благосклонно внимание. Генералшата Ставрогина явно е вдигнала ръце от него, а всеки честен човек — ако ги има в тоя просташки град — е убеден, че източникът на неверието и социалното учение винаги се е крил именно там. Държи забранени книги — „Мислите“ на Рилеев, всички съчинения на Херцен… Аз за всеки случай разполагам с един приблизителен каталог…
— О, господи, тези книги ги има всеки, колко си ми наивен, Блюм!
— И множество прокламации — продължаваше Блюм, пропущайки забележките. — В резултат непременно ще влезем в дирите на истинските тукашни прокламацийки. Тоя, младият Верховенски, ми е твърде и твърде подозрителен.
— Но ти смесваш бащата и сина. Те не се разбират, синът открито осмива баща си.
— Това е само маска.
— Блюм, ти си се врекъл да ме довършиш! Помисли си само — все пак той е една видна личност тука. Бил е професор, знаят го, ще вдигне врява и целият град моментално ще се разприказва, и да оставим всичко, ами… помисли си само какво ще направи Юлия Михайловна!
Блюм не чуваше нищо и продължаваше да напира.
— Бил е само доцент, всичко на всичко един доцент, а по чин — най-обикновен колежки асесор216, и то в оставка — удряше се той по гърдите. — Никакви награди и отличия, уволнен от служба по подозрение за замисли срещу правителството. Държан е под таен надзор и без съмнение още го държат. И предвид разкритите сега безредици дългът ви непременно го изисква. Вие обаче пропущате случая да се отличите, подкрепяйки същинския виновник.
— Юлия Михайловна! Махай се, Блюм — викна внезапно Фон Лембке, дочувайки от съседната стая гласа на съпругата си.
Блюм трепна, но пак не се предаваше.
— Разрешете, разрешете ми — напираше той, притискайки още по-силно ръце към гърдите.
— Махай се! — скръцна със зъби Андрей Антонович. — Прави каквото знаеш… после. О, боже мой!
Драперията се повдигна и се появи Юлия Михайловна. Съзирайки Блюм, тя величествено се спря и го погледна тъй високомерно и обидено, сякаш тоя човек я оскърбяваше със самото си присъствие. Блюм й се поклони дълбоко, почтително и просто сгърчен от почит, се заизнизва на пръсти към вратата, дори с малко разперени встрани ръце и длани.
Дали защото наистина бе схванал последното истерично възклицание на Андрей Антонович за пряко разрешение да постъпи според както го искаше, дали в случая си беше поизкривил душата с оглед преките интереси на своя благодетел и бидейки твърде сигурен, че всичко ще се увенчае с един добър край — но, както ще видим по-долу, от тоя разговор между началник и подчинен произлезе нещо съвсем неочаквано, нещо, което получи гласност, разсмя мнозина, предизвика жестокия гняв на Юлия Михайловна и по тоя начин окончателно обърка Андрей Антонович, който в самия разгар на събитията се оказа изпаднал в най-плачевна нерешителност.
216