Това беше чиста лудост. Кой би могъл да разбере нещо? Отново го засипах с въпроси: сам ли е бил Блюм? От чие име е дошъл? С какво право? Как е посмял? Как е обяснил?
— Il était seul, bien seul241. Впрочем, като че ли имаше още някой dans l’antichambre, oui, je m’en souviens, et puis…242 Впрочем и още някой, а на входа стоеше пазач. Трябва да питаме Настася; тя по-добре знае. J’étais surexcité, voyez-vous. Il parlait, il parlait… un tas de choses243; впрочем той говори много малко, повечето говорих аз… Разказах му целия си живот, разбира се, само откъм тази страна… J’étais surexcité, mais digne, je vous l’assure244. Впрочем, боя се, че май заплаках. Количката я взеха отсреща, от бакалина.
— О, боже мой, как е възможно всичко това! Степан Трофимович, говорете по-ясно, за бога, ами че това е сън, дето го разправяте!
— И на мен ми е като насън, mon cher… Savez-vous, il a prononce le nom de Teliatnikoff245 и като че ли точно той се спотайваше отвън. Да, сетих се, предлагаше ми да сме повикали прокурора и май че Дмитрий Митрич… qui me doit encore quinze roubles на карти soit dit en passant. Enfin, je n’ai pas trop compris246. Но аз ги надхитрих, пък и какво ме интересува Дмитрий Митрич. Почнах да го моля да не се дава гласност, май че много го молих, много, боя се дори, че се унизих, comment croyez-vous? Enfin il a consenti247. Да, сетих се, той всъщност също много настояваше и каза, че щяло да е по-добре да не даваме гласност, защото бил дошъл само да „надзърне“ et rien de plus248, и повече нищо, нищо… и че ако не намерели нещо, нищо нямало да ми се случи. Тъй че всичко свърши en amis, je suis tout-à-fait content249.
— Но, моля ви се, той ви е предлагал общоприетите в тези случаи ред и гаранции, а вие сам сте се отказали от правата си! — викнах аз в пристъп на приятелско възмущение.
— Не, не, по-добре така, без гаранции. Защо да става скандал? Нека поне сега-засега караме en amis… Нали знаете, че разчуе ли се из града… mes ennemis… et puis a quoi bon ce procureur, ce cochon de notre procureur, qui deux fois m’a manqué de politesse et qu’on a rossé a plaisir l’autre année chez cette charmante et belle Наталия Павловна, quand il se cacha dans son boudoir. Et puis, mon ami250, не ми възразявайте и не ме обезкуражавайте, моля ви, защото няма нищо по-лошо от това, когато човек е нещастен, сто души приятели да му натякват, че е сглупил. И моля, седнете и самичък си налейте чай, защото признавам, че съм много уморен… дали да не полегна и да си сложа оцетна кърпа, какво ще кажете?
— Непременно — викнах аз, — дори по-добре да сложите лед.
Много сте разстроен. Блед сте и ръцете ви треперят. Легнете, починете си, после ще ми разкажете. Аз ще поседя при вас, ще почакам.
Той се колебаеше дали да легне, но аз настоях. Настася донесе в една купичка оцет, наквасих кърпата и му я сложих на челото. В това време Настася стъпи на един стол и взе да пали кандилото пред иконата в ъгъла. Това доста ме учуди; довчера не само че не се палеше, ами изобщо нямаше кандило, а сега изведнъж се беше появило.
— Одеве се разпоредих, още с излизането на ония — измърмори Степан Трофимович и хитро ме погледна, — quand on a de ces choses-là dans sa chambre et qu’on vient vous arreter251, това прави впечатление и, тъй или инак, те са длъжни да доложат какво са видели…
Като свърши с кандилото, Настася застана на прага, сложи длан на устата си и жалостиво заклати глава.
— Eloignez-la252 под някакъв предлог — кимна ми Степан Трофимович от дивана, — не мога да търпя тази руска милозливост, et puis ca m’embête253.
Но тя сама си излезе. А аз забелязах, че Степан Трофимович непрекъснато се озърта към вратата и се ослушва към антрето.
— Il faut être prêt, voyez-vous254 — многозначително ме погледна той, — chaque moment…255 ще дойдат да ме приберат и фюйт — няма го човека!
— Господи! Кой ще дойде? Кой ще ви прибере?
— Voyez-vous, mon cher256, като си отиваше, аз направо го попитах: какво ще правят сега с мен?
250
Враговете ми… и после, за какво ми е прокурорът, тая свиня нашият прокурор, който два пъти вече се държа с мен зле и когото миналата година хубавичко натупаха у очарователната и прелестна Наталия Павловна, когато се беше скрил в будоара й. И освен това, друже мой (фр.).