— Долу шапките274 — промълвил той тихо, задъхвайки се. И най-неочаквано креснал: — На колене! — Този писклив крясък бил неочакван за самия него и може би тъкмо това обяснява всичко, което се беше случило впоследствие. Това е като на пързалката по Коледа — понесе ли се веднъж шейната по нанадолнището, нищо не може да я спре. А пък за нещастие Андрей Антонович цял живот се бе отличавал със спокоен характер и никога никому не беше крещял и тропал с крака; с такива е най-опасно, когато някой път се случи шейната им изведнъж да се сурне по нанадолнището. Всичко се завъртяло пред очите му.
— Флибустиери! — изкрещял той още по-пискливо, още по не на място, и гласът му пресекнал. Мисля, че в момента не е знаел още какво ще предприеме, но е знаел и с цялото си същество е усещал, че ей сега, непременно, ще предприеме нещо.
„Господи!“ — чуло се от тълпата. Някакъв момък взел да се кръсти; трима или четирима наистина понечили да коленичат, но останалите вкупом прекрачили напред и всички в един глас се развикали: „Ваше превъзходителство… пазариха ни за четирийсет… управителят… ти не си мисли за нас, че…“, и прочие, и прочие. Нищо не можело да се разбере.
Уви! Андрей Антонович не бил в състояние да прави разследване: още държал букетчето. За него бунтът е бил тъй очевиден, както одеве бе очевидно за Степан Трофимович, че ще го карат в Сибир… А в неговите очи сред тълпата ококорили се насреща му „бунтовници“ току сновял „подстрекателят“… Пьотър Степанович, който не бе го напускал нито за миг още от снощи, самият Пьотър Степанович, омразният Пьотър Степанович…
— Пръчки! — провикнал се Андрей Антонович още по-неочаквано.
Настъпила мъртвешка тишина.
Така се бяха развили събитията в началото, съдейки по най-достоверни сведения и по моите догадки. По-нататък обаче сведенията, а и моите догадки не са вече толкова точни. Впрочем разполагаме и с някои факти.
Първо, пръчките пристигнали някак твърде бързо: очевидно, очаквайки тая заповед, предвидливият полицейски началник предвидливо ги е приготвил. Наказани бяха впрочем само двама, мисля, че не бяха дори трима души; и настоявам, че е така. Чиста измислица е, че били наказани всички или дори половината от хората. Вятър работа са и приказките относно бедната, но от благородно потекло дама, която най-неочаквано била хваната и тутакси бита; а за тая дама лично аз го четох в кореспонденцията на един петербургски вестник. Вярно, че у нас мнозина говореха за някоя си Авдотя Петровна Тарапигина, от приюта при гробището, която, прибирайки се от гости, минавала през площада и водена от естествено любопитство, се промушила напред сред зрителите; виждайки какво става, възкликнала: „Какъв срам!“ — и плюла. При което уж моментално я спипали и също я „напердашили“. Тоя случай не само че го писаха във вестниците, но в града се пусна дори подписка в нейна полза. Самият аз записах двайсет копейки. И какво излезе? Оказва се, че изобщо не е имало и няма никаква Тарапигина! Лично ходих да правя справка в приюта: хората дори не бяха чували за такава; не стига това, ами май се обидиха, като им разказвах за слуховете. Спирам се впрочем на тая несъществуваща Авдотя Петровна, защото това, което уж се било случило с нея (ако тя съществуваше), насмалко не се случи със Степан Трофимович; мисля дори, че тоя нелеп слух за Тарапигина бе тръгнал тъкмо по тоя начин, тоест украсявайки случката, клюката постепенно превърна моя приятел в някаква си Тарапигина. Най-важното, че просто не помня по какъв начин ми се беше изплъзнал още като излязохме на площада. Предчувствайки нещо много лошо, исках да заобиколим по края, но ни попречи собственото ми любопитство — само за миг се спрях с първия срещнат да питам какво става и като погледнах, Степан Трофимович вече го нямаше край мене. Инстинктивно се втурнах да го диря на най-опасното място; не знам защо, но ми се струваше, че и неговата шейна се е сурнала по нанадолнището. И действително — открих го в самия център на събитията. Помня, че го задърпах за ръкава; но той спокойно и гордо ми отправи един крайно авторитетен поглед.
— Cher — каза той с тон, в който звучеше някаква изопната до скъсване струна. — Щом дори тук, на площада, пред очите ми се разпореждат тъй безцеремонно, какво да очакваме например от тоя… като му се случи да действа самостоятелно.
И разтреперан от негодувание, тръпнещ от желанието да бъде предизвикателен, заплашително вдигна пръст и изобличително го насочи към опуления насреща ни, само на две крачки от нас, Флибустиеров.
274