Много естествено, още същата сутрин се бяха отнесли до нея като лице, което е бабувало, но без особена полза: много трезво и хладнокръвно им беше разказала всичко, което беше видяла и чула у Шатов, но за станалото казала, че не знае нищо и нищо не разбира.
Можете да си представите каква суматоха настъпи в града. Още една „история“, пак убийство! Но сега работата беше друга — ставаше ясно, че действително съществува тайна организация на убийци, революционери-подпалвачи, бунтовници. Ужасната смърт на Лиза, убийството на жената на Ставрогин, самият Ставрогин, пожарът, балът в полза на гувернантките, разюздаността около Юлия Михайловна… Дори в изчезването на Степан Трофимович непременно искаха да видят нещо тайнствено. Страшно много се шушукаше за Николай Всеволодович. В края на деня се разбра, че го няма и Пьотър Степанович, но странно, за него се говореше най-малко. Тоя ден най-многото приказки бяха за „сенатора“. Пред къщичката на Филипов почти цяла сутрин стоя тълпа. Писмото на Кирилов действително беше подвело началството. Повярваха и че убийството на Шатов е дело на Кирилов, и в самоубийството на „убиеца“. Впрочем, макар и да се беше пообъркало, началството не се оказа чак толкова загубено. Думата „парк“ например, тъй неопределено вметната в писмото на Кирилов, не заблуди никого, както разчиташе Пьотър Степанович. Полицията тутакси се втурна в Скворешники и не само защото там имаше парк, какъвто никъде на друго място нямаше, а и по някакъв инстинкт, тъй като всички ужаси през последните дни бяха, тъй или инак, свързани със Скворешники. Тъй мисля поне аз. (Ще напомня, че без да знае за всичките тия събития, Варвара Петровна рано сутринта бе потеглила по дирите на Степан Трофимович.) Някои следи бяха помогнали трупът да се намери още същия ден вечерта: на самото място на убийството била намерена шапката на Шатов418, лекомислено забравена от убийците. Огледът и медицинското изследване на трупа, а така също някои догадки от самото начало събудиха подозрение, че не може Кирилов да е нямал помагачи. Стана известно съществуването на Шатово-Кириловата тайна организация, свързана с прокламациите. Кои бяха тия помагачи? Тоя ден за никой от нашите не бе станало дори дума. Изясни се, че Кирилов е живял като същински затворник и до такава степен уединено, че с него би могъл да живее единствено търсеният навсякъде Федка, което следваше и от предсмъртното писмо… Главното, което измъчваше всички, бе, че от цялата тая бъркотия не можеше да се извлече нищо обединяващо и свързано. Трудно е да си представи човек до какви заключения и до какви налудничави мисли би стигнало накрая изпадналото в паника общество, ако на другия ден всичко не бе намерило своето обяснение, и то благодарение на Лямшин.
Той не бе издържал. Случило се бе онова, което накрая предчувстваше дори самият Пьотър Степанович. Под надзора на Толкаченко, а после на Еркел, наистина най-кротко беше прекарал целия ден в леглото, извърнат към стената, без да пророни нито дума и почти без да отговаря, когато го питаха нещо, поради което просто си нямаше представа какво става в града. Привечер обаче Толкаченко, който бе прекрасно осведомен за всичко, решава да зареже възложената му от Пьотър Степанович мисия относно Лямшин и да напусне града или — просто казано — да избяга. Явно си бе изгубил ума, както бе предвидил Еркел. Липутин впрочем беше изчезнал от града още преди обед. Но стана тъй, че началството разбра за изчезването му чак на другия ден вечерта, когато направо бяха подложили на разпит домашните му, които бяха ужасно изплашени от неговото отсъствие, но от страх мълчаха. Но да продължа за Лямшин. Щом останал самичък (Еркел си бил отишъл още преди това, осланяйки се на Толкаченко), той моментално изскочил от къщи и естествено, много бързо научил какво е цялото положение. И дори без да се връща у дома, хукнал да бяга, накъдето му видят очите. Но нощта бе толкова тъмна, а замисълът му толкова опасен и труден, че като минал две-три улици, се върнал у дома и се барикадирал там за цялата нощ. Май че рано сутринта правил някакъв опит да се самоубива, но безуспешно. Изтърпял затворен у дома до обед и — право при началството.
418