Выбрать главу

Литературното начинание се състоеше в следното. В Русия се издават множество столични и провинциални вестници и други списания и в тях всекидневно се съобщава за множество случки и произшествия. Годината минава, вестниците повсеместно се прибират в долапите или се разпиляват, късат, отиват за увиване и книжни шапки. Много от публикуваните факти правят впечатление на хората и остават в паметта им, но после, с годините, се забравят. Впоследствие мнозина биха желали да си направят справка, но какъв труд е да търсиш в това море от хартии, често пъти не знаейки нито деня, нито мястото, нито дори годината на станалото произшествие. А впрочем, ако фактите за цяла една година се съберат в един том, по някакъв план и по известен замисъл, със заглавия, указания, разделени по месеци и дати, такъв един цялостен подбор би могъл да даде пълна характеристика на руския живот за цялата година137, дори въпреки това, че се публикуват крайно малко факти в сравнение с всичко, което се е случило.

— Вместо куп хартии ще се получат няколко дебели книги, това е то — забеляза Шатов.

Но Лизавета Николаевна горещо защитаваше своята идея въпреки трудността и неумението да я изкаже. Книгата трябва да бъде една, дори немного дебела — уверяваше тя. Пък нека е и дебела, но ясна, защото главното е в плана и характера на представянето на фактите. Разбира се, че не всичко ще се събира и препечатва. Указите, действията на правителството, местните разпоредби, законите, макар всичко това и да са твърде важни факти, но във въпросното издание подобен род факти може изобщо да се изпуснат. Много неща може да се изпуснат и да се ограничим само с подбора на произшествията, които, повече или по-малко, изразяват нравствения личен живот на народа, личността на руския народ в дадения момент. Разбира се, всичко може да се включи: куриози, пожари, волни пожертвувания, всякакви добри и лоши постъпки, всякакви думи и речи, че дори съобщенията за разливането на реките, че дори и някои правителствени укази, но от всичко да се подбере само онова, което рисува епохата; всичко ще се включва от известно гледище, с насока, намерение, мисъл, осветяваща цялото, цялата съвкупност. И най-сетне, книгата трябва да бъде интересна дори като леко четиво, да не говорим, че ще бъде от първа необходимост за справки! Това би било, тъй да се каже, картина на духовния, нравствения, вътрешния руски живот за цяла година. „Трябва всички да я купуват, трябва книгата да се превърне в настолна — твърдеше Лиза, — аз разбирам, че цялата работа е в плана, и тъкмо затова се обръщам към вас“ — заключи тя. Много се беше разгорещила, но независимо че обясненията й бяха мъгляви, Шатов взе да схваща.

— Значи, ще се получи нещо с насока, подбор на фактите с оглед да се подчинят на дадена насока — измърмори той, все още без да вдига глава.

— По никой начин не бива да се подчиняват на насоката и никаква насока не е нужна. Пълно безпристрастие — това е тя насоката.

— Насоката не е беда — размърда се Шатов, — пък и няма как да се избегне, когато що-годе се набележи някакъв подбор. Самият подбор на фактите ще показва как да се разбират. Идеята ви не е лоша.

— Възможна е, значи, такава книга? — зарадва се Лиза.

— Трябва да се види, да се помисли. Това е огромна работа. Не става така изведнъж. Трябва опит. Че дори като издадем книгата, пак едва ли ще знаем как да я издаваме. Може би чак след много опити; но мисълта вече се долавя. Полезна мисъл.

Той вдигна най-сетне очи и те дори засияха от удоволствие, тъй се беше заинтересувал.

— Сама ли го измислихте това? — ласкаво и някак свенливо попита той Лиза.

— Че да го измислиш, не е страшно, планът е страшното — смееше се Лиза, — аз не разбирам много, не съм умна, и преследвам само онова, което на самата мене ми е ясно.

— Преследвате?

— Вероятно неуместна дума? — бързо се осведоми Лиза.

— Може и тази дума; аз просто тъй.

— Още в странство ми се стори, че и аз мога да бъда с нещо полезна. Имам свои пари и така си стоят, защо пък и аз да не направя нещо за общото дело? Пък и идеята ми дойде внезапно, от само себе си; ни най-малко не съм се напъвала да измислям и много й се зарадвах; но сега видях, че не може без сътрудник, защото аз самичка нищо не мога. Сътрудникът, разбира се, ще стане и съиздател на книгата. Наполовина: от вас планът и работата, от мен първоначалната мисъл и средствата за издаването. Нали книгата ще си изкара парите?

— Ако налучкаме правилен план, книгата ще върви.

— Предупреждавам ви, че на мен не ми е за печалбите, но много искам книгата да се разпродаде и ще се гордея с печалбите.

вернуться

137

Литературното начинание се състоеше… пълна характеристика на руския живот за цялата година. — Подобно „литературно начинание“ е замисляно от самия Достоевски по време на пребиваването му в чужбина. Това се вижда както от писмото му до неговата племенница С. А. Иванова от 25 януари 1869 година, така и от спомените на А. Г. Достоевска.