Выбрать главу

До този момент през целия ден не си бяхме разменили нито дума.

— „Fils, fils chéri“160 и така нататък, съгласен съм, че всички тия изрази са глупост, слугински речник, карай, самият аз го виждам. Не съм го нито хранил, нито поил, отпратил съм го от Берлин в …-ската губерния още като сукалче по пощата и така нататък, съгласен съм… „Ти, казва, не си ме поил и по пощата си ме препратил, че и тук ме ограби.“ Но, нещастнико, викам му аз, цял живот съм те мислил, та макар и по пощата! Il rit161. Но аз съм съгласен, съгласен съм… нека да е по пощата — завърши той, като да бълнуваше.

— Passons162 — почна той отново след пет минути. — Не го разбирам Тургенев. Тоя негов Базаров е някакво фиктивно лице, което изобщо не съществува; че те първи го отхвърлиха тогава като нещо, което на нищо не прилича. Този Базаров е някаква мътна смесица от Ноздрев и Байрон163, c’est le mot164. Погледнете ги внимателно: премятат се презглава и квичат от радост като кутрета на слънце, те са щастливи, победители са! Какъв ти Байрон!… И каква делничност при това! Какво раздразнено слугинско самолюбие, какъв просташки ламтеж faire du bruit autour de son nom165, не забелязвайки, че son nom… О, карикатура! Ама чакай, моля ти се, викам, ти наистина ли искаш да предложиш на хората вместо Христос себе си, тъй както се гледаш. Il rit. Il rit beacoup. Il rit trop166. Той има някаква странна усмивка. Майка му я нямаше тая усмивка. Il rit toujours167.

Отново настъпи мълчание.

— Те са хитри; в неделя се бяха наговорили… — изтърси той внезапно.

— О, без съмнение — викнах аз, изостряйки уши, — всичко това бе нагласено и съшито с бели конци и тъй зле разиграно.

— Аз не за това. Известно ли ви е, че всичко това бе съшито с бели конци нарочно, за да го забележат онези… които трябва? Разбирате ли го?

— Не, не разбирам.

— Tant mieux. Passons168. Много съм нервен днес.

— Защо сте седнали да спорите с него, Степан Трофимович? — упрекнах го аз.

— Je voulais convertir169. Смешно ви е, разбира се. Cette pauvre леля, elle entendra de belles choses!170 О, друже мой, ще ми повярвате ли, че одеве се почувствах патриот! Впрочем аз винаги съм се чувствал руснак… да, истинският руснак и не може да бъде друг, освен каквито сме ние с вас. Il y a là dedans quelque chose d’aveugle et de louche171.

— Сигурно — отговорих аз.

— Друже мой, правдата, истинската правда винаги е неправдоподобна, знаете ли това? За да стане правдата правдоподобна, непременно трябва да й се притури малко лъжа. Хората винаги са постъпвали така. Може би тук има нещо, което ние не разбираме. Как мислите, има ли тук в това победоносно врещене нещо, което да не разбираме? Бих искал да има. Бих искал.

Аз не отговорих. Той също дълго мълча.

— Казват — френски ум… — разбърза се той внезапно, сякаш в треска — лъжа, винаги е било така. Защо да клеветим френския ум? Това е просто руски мързел, нашето унизително безсилие да родим идея, нашият отвратителен паразитизъм сред другите народи. Il sont tout simplement des paresseux172, а не френският ум. О, за благото на човечеството русите трябва да бъдат изтребени като вредни паразити! Не, не бяха, не бяха такива нашите стремежи; аз не разбирам нищо. Престанах да разбирам! Ти разбираш ли, викам му аз, разбираш ли, че ако изкарвате на първи план и с такъв възторг гилотината, това е единствено защото да режеш глави е най-лесното, а да имаш идея е най-трудното нещо! Vous êtes des paresseux! Votre drapeau est une guenille, une impuissance173. Тия каруци или как беше там — трополенето на каруците, които возят хляб на човечеството, е по-полезно от Сикстинската мадона174, или как го казваха те… une bêtise dans ce genre175. Ти разбираш ли, викам му аз, разбираш ли, че освен от щастие човекът по същия начин и точно толкова се нуждае и от нещастие! Il rit. Ти, казва, пущаш разни „бон мо, клатейки си краката (той се изрази по-грубо) на мекия диван…“ И погледнете тоя ни обичай — баща и син да си говорят на ти: то хубаво, когато са добре, ами като се карат?

Пак помълчахме около минута.

— Cher — заключи той внезапно, понадигайки се бързо, — знаете ли, всичко това непременно ще свърши с нещо.

— Иска ли питане — казах аз.

— Vous ne comprenez pas. Passons176. Но… обикновено всичко на тоя свят свършва с едно нищо, но тук ще има нещо, непременно, непременно!

Стана, разходи се из стаята, обзет от извънредно силно вълнение, и като стигна пак до дивана, безсилно се тръшна на него.

вернуться

160

„Сине, скъпи сине“ (фр.).

вернуться

161

Той се смее (фр.).

вернуться

162

Да оставим това (фр.).

вернуться

163

Тоя негов Базаров е някакво фиктивно лице… някаква мътна смесица от Ноздрев и Байрон. — Базаров — главен герой на „Бащи и деца“, представлява по замисъла на Тургенев типичен революционер. Докато част от критиците (Д. И. Писарев) му дават висока оценка, други (кръгът около списание „Современник“ — Н. А. Некрасов, М. А. Антонович, И. И. Панаев и др.) — рязко отрицателна. Достоевски споделя гледната точка на „Современник“.

вернуться

164

Точно така, това е думата (фр.).

вернуться

165

Да вдигнат шум около името си (фр.).

вернуться

166

Той се смее. Той много, твърде много се смее (фр.).

вернуться

167

Той винаги се смее (фр.).

вернуться

168

Толкова по-добре. Да оставим това (фр.).

вернуться

169

Исках да го предупредя (фр.).

вернуться

170

А тази бедна леля хубави неща има да чуе (фр.).

вернуться

171

Тук има нещо тъмно и подозрително (фр.).

вернуться

172

Те са чисто и просто лентяи (фр.).

вернуться

173

Вие сте лентяи. Вашето знаме е един парцал, едно въплъщение на безсилието (фр.).

вернуться

174

… трополенето на каруците, които возят хляб на човечеството, е по-полезно от Сикстинската мадона… — Отклик на спора между А. И. Херцен и В. С. Печорин през 1853 година. Достоевски е противник на Херцен по въпроса за утилитаризма в изкуството и литературата.

вернуться

175

Глупост от тоя род (фр.).

вернуться

176

Вие не разбирате. Да оставим това (фр.).