— Нима сега той е в Духово? — сепна се внезапно Николай Всеволодович и почти скочи от мястото си, навеждайки се рязко напред.
— Не, нали ме доведе сутринта, заедно се върнахме — каза Пьотър Степанович, уж не забелязвайки моментното вълнение на Николай Всеволодович. — Гледай, съборих книгата — наведе се той да вдигне падналия албум. — „Жените на Балзак“, с картинки — отвори го той внезапно, — не съм го чел. Лембке също пише романи.
— Тъй ли? — попита Николай Всеволодович, сякаш заинтересуван.
— На руски език и скришом, разбира се. Юлия Михайловна знае и му позволява. Бунак; впрочем с маниери; това у тях е изпипано. Каква строгост на формите, каква издържаност! Де да можехме и ние така.
— Хвалите администрацията?
— Защо пък не! Единственото нещо, което е добре изпипано в Русия… няма, няма — сепна се той внезапно, — няма за онова, за деликатното нито дума. Но хайде, сбогом, виждате ми се нещо прежълтял.
— Тресе ме.
— То си ви личи, я лягайте. А знаете ли, че в тукашния уезд има скопци177, интересен народ… Но, хайде, друг път. Впрочем още една историйка: в уезда е разположен пехотен полк. В петък вечерта пих с офицерите в Б. Нали си имаме там трима приятели. Vous comprenez?178 Говорихме за атеизма, и то се знае, нацяло касирахме бога. Останаха доволни-предоволни. Впрочем Шатов е на мнение, че ако ще се почва бунт в Русия, непременно трябвало да се почне с атеизма. Може и да е вярно. Един стар службашин, побелял капитан, седя, седя, през цялото време мълча, думица не беше продумал, пък току изведнъж се изтъпани насред стаята и уж че като на себе си, ама високо, знаете ли, каза: „Щом няма бог, какъв капитан съм аз тогава?“ Взе си фуражката, разпери ръце и си отиде.
— Доста цялостна мисъл е изразил — за трети път се прозина Николай Всеволодович.
— Тъй ли? Аз пък не разбрах; исках да ви питам. Е, какво още да ви кажа: интересна е фабриката на Шпигулини; както знаете, петстотин души работници, разсадник на холера, не е почиствано от петнайсет години и удрят работниците в заплатата; търговци милионери. Мога да ви уверя, че сред работниците има и такива, дето си имат представа и за Internationale179. Какво се смеете? Ще видите, дайте ми само още мъничко, много мъничко време. Аз вече ви молих да ми дадете малко време и сега пак моля за още, и тогава… а впрочем, виноват, няма, няма, аз не за това, не се мръщете. Хайде, сбогом. Ама какво правя аз? — върна се той внезапно назад. — Най-важното щях да забравя: току-що казаха, че нашият сандък е пристигнал от Петербург.
— Тоест? — погледна го Николай Всеволодович, не разбирайки.
— Тоест вашият сандък, вашите неща с фраковете, панталоните и бельото; пристигнал ли е? Вярно ли е?
— Да, одеве ми казваха нещо.
— Ах, тогава дали не може още сега!…
— Попитайте Алексей.
— Добре де, а утре, утре? Нали там с вашите неща са и мойто сако, фракът и трите ми панталона от Шармер, по ваша препоръка, помните ли?
— Чувам да разправят, че играете на джентълменство? — засмя се Николай Всеволодович. — Вярно ли е, че ще вземате уроци по езда?
Пьотър Степанович се усмихна криво.
— Знаете ли какво — разбърза се той с един внезапно пресипнал и разтреперан глас, — знаете ли какво, Николай Всеволодович, хайде да оставим подигравките веднъж завинаги, а? Вие, разбира се, можете да ме презирате колкото си щете, щом ви е толкова смешно, но все пак да оставим подигравките, поне за известно време? Може ли, а?
— Добре, добре, няма повече — промълви Николай Всеволодович. Пьотър Степанович се усмихна, потупа с шапката си по коляното, пристъпи от крак на крак и доби предишния си израз.
— Тук някои ме смятат дори за ваш съперник относно Лизавета Николаевна, как да не се грижа за външността си? — засмя се той. — Кой ли е обаче тоя, дето ви донася? Хм. Точно осем часът; е, аз потеглям; обещах на Варвара Петровна да й се обадя, но ще пропасувам, а вие си легнете и утре ще сте по-бодър. Навън е тъмница и вали, но аз впрочем съм с файтон, защото нощем тук е неспокойно по улиците… Ах, добре, че се сетих: в града и околностите обикаля един беглец от Сибир, Федка Каторжника, бивш мой крепостен, моля ви се, когото преди петнайсет години моето татенце пратило войник и прибрало паричките. Крайно забележителна личност.
— Вие… говорихте ли с него?
— Говорих. Той не се крие от мен. Личност, готова на всичко, на всичко; срещу пари, разбира се, но има и убеждения, негови си, разбира се. Ах, да, пак се сетих нещо: ако вие одеве сериозно за тоя си замисъл, сещате ли се, относно Лизавета Николаевна де, още веднъж ви напомням, че и аз съм личност, готова на всичко, каквото и да било и както и да било, и съм изцяло на вашите услуги… Какво се хващате за бастуна? Ах, не, не било за бастуна, значи… Стори ми се, че си търсите бастуна, представяте ли си?
177