Ако това беше всичко, щяхме да кажем: е, та то е до болка познато. Но Артър Хейли добавя още нещо: информация. Изобилна, достъпна. При това точна. Толкова информация, колкото романът може да побере. И след като прочетеш една книга на Хейли, знаеш неща, които не си знаел. Те не са кой знае какви. Но иначе не би ги научил, защото няма кой да ти ги разкаже тъй популярно и находчиво.
Има, разбира се, много по-големи писатели от Хейли. Образите му са толкова опростени, че са елементарни. Но едва ли някой може да го бие в документацията и информацията.
Схематичните му образи се появяват и изчезват. Онова, което държи книгата като едно цяло и не й позволява да се разпадне, е, че от първата до последната страница тя остава в определено професионално поприще.
След като Хейли не блести с кой знае какъв талант, а разчита главно на информацията, не може ли един лекар например да напише книга като тази? Нали медикът знае повече, отколкото Хейли ще научи за медицината в продължение на една-единствена година.
Не, като че ли не може (оставете го Кронин!). Лекарят винаги ще се бои да навлиза в неща, които той знае, а другите — не; бои се да не досади. Хейли не се бои — той е непрофесионалист и знае, че онова, което е интересно за него, ще интересува и нас. Има критерий кое е интересно. И ни създава илюзията, че сме запознати с една професия (чиста илюзия, разбира се!).
Ние често признаваме, че работническата тема например трудно ни се отдава. Думи като „план“, „производство“, „валцоване“, „кофраж“ ни се струват някак нехудожествени — и наистина са, — карат ни да се чувствуваме като на производствено съвещание. Други са думите, които ще ни развълнуват. Кабелите и манометрите са не-поетични.
Артър Хейли не би се уплашил от такива думи. И в тази книга2 се съдържат „нехудожествени“ неща. Значи има какво да научим от неговия начин на писане.
Самият Хейли не научава нищо ново за литературата или пък много умело го прикрива. Той знае, че не трябва да експериментира: читателите очакват нещо определено от всяка негова нова книга. Изненада ли ги, ще ги разочарова. Търговската марка означава гарантирано качество — не непременно високо, просто да не се променя. Проста или сложна, формулата на писане на Артър Хейли е един от пътищата към бестселърите и той не дава признаци, че ще й изневери.
Освен романите, които изброихме в началото, Артър Хейли е автор на пиесите „Нула часът“, „Примката на времето“ (плюс радиоадаптация), „Младите лекари“, театрални драматизации на „Летище“, „Колела“ и телевизионни преработки на повечето си произведения, както и на сборник телевизионни пиеси.
В началото пропуснах да кажа, че преди да стане летец и преди да отпътува за Канада, през 30-те години е работил като момче за всичко в една лондонска кантора.
Може да запитате: е, като си забравил да го кажеш в началото, не можеше ли да го прибавиш после, преди да ти отпечатат ръкописа? Не го направих, за да добием представа какви формули може да съдържа „Телевизионното писане отблизо“ (автор — Артър Хейли естествено); забравянето е грешка, а грешка допускай само там, където с нея целиш нещо!
Това е една от формулите, наред с винаги печелившата комбинация на Хейли: година (проучване) плюс половин година (планиране) плюс година и половина (писане): 1+1/2+1 1/2.