— Значи си известна! — ахва Мейв със страхопочитание, без да крие колко е впечатлена.
— Не бих казала — отвръща Роуз, свежда очи и мига често-често, правейки се на скромна. — На младини пред вратата ми се събираше цяла тълпа почитатели, които чакаха за автографи. — Тя замълчава за повече ефект, предоволна от възхищението на ококорената Мейв. — Само че времето лети, а публиката има ужасна памет — добавя тя. — Съмнявам се, че някой вече ме помни. C’est la vie11. — Тя се смее безгрижно и посяга към нова филия, а аз оставам с впечатлението, че макар Роуз да не е вече на сцената, тя не е спряла да играе.
— Та кой ще пише статия за нас? — питам аз и променям темата.
Роуз отхапва лакомо и посочва с коричката.
— Питай младежа, той знае.
Щом казва „младежа“, знам, че е неизбежно. Ако трябва да сме честни, в мига, в който влязох в трапезарията и чух „той“ знаех за кого става дума. Премествам поглед към края на масата, накъдето сочи Роуз.
— Значи е журналист, а? — свивам рамене аз, без да проявявам интерес. Много важно. Хич не ми дреме.
Продължавам да греба супа. Чувам го как разговаря, знам, че усеща погледите на дамите, но аз поне няма да му обръщам никакво внимание. Не е възможно да е дошъл, за да напише някой интересен материал, нали така?
Долавям откъслечни фрази от онова, което казва, и темата ми се струва смътно интересна, но аз няма да слушам. Толкова е арогантен, че няма да му доставя удоволствие. Освен това съм прекалено заета със супата си. Чудесната крем супа от карфиол. Роуз може да мисли каквото си иска, но според мен е наистина чудесна, има леко лютив вкус…
За бога, Емили, държиш се като ощипана мома. Престани да си търсиш извинения и слушай.
— … затова мисля, че читателите ни ще проявят интерес към онова, което ще им кажете. — Навил е ръкави, косматите му ръце се виждат чак до лактите; дръпва жадно от цигара, докато се чуди кой от въпросите на жените да избере.
— Защо точно ние? — възкликва една от тях, дама в лилаво поло, притиснала длан към загърнатата си в дебела вълнена жилетка гръд, зяпнала го нетърпеливо. Ако беше трийсет години по-млада, щях да се закълна, че флиртува. Всъщност тя и сега флиртува, осъзнавам аз напълно шокирана.
— Кой може по-добре да отговори на тези въпроси? — отвръща на секундата той без капка колебание. Кръстосва крака, хваща си глезена и оглежда омаяната публика. — В едно скорошно проучване, поръчано от литературната награда „Ориндж“12, бяха попитани близо две хиляди жени от три поколения какъв, според тях, е мъжът мечта. — Той си поема въздух и дръпва от цигарата. — За един гласовете бяха забележително много…
Знам кой ще получи моя глас, мисля си замечтано аз.
— Господин Дарси.
Трепвам от изненада. Той наистина ли каза онова, което ми се струва, че каза? Навеждам се напред на стола, за да чувам по-добре. Това моето е просто любопитство, нищо повече.
— И така, от вестника решиха, че ще бъде много идейно, ако направя материал за тази екскурзия и прекарам една седмица със запалени фенки, за да открия защо този литературен герой има такова влияние над днешните жени. Какви качества притежава господин Дарси, че допада и на днешните жени?
— Тайнствен е — провиква се елегантно облечена жена с копринен шал от „Ермес“.
— И благороден — добавя втора, спряла да сърба супа, загледана някъде в пространството.
— Мъж на честта — добавя срамежливо Мейв, сякаш уплашена от собствения си глас. — В онези дни мъжете знаели как да се държат с една жена.
Жените започват да шушукат и да кимат с глави.
— Тайнствен? Благороден? Мъж на честта? — подигравателно изрича Роуз, прикрила уста със салфетката си. — Престанете, дами! Аз мога да оценя и по-изтънчените му качества, но я кажете, нито една от вас ли не е гледала филмът на Би Би Си? — Тъмните й очи блестят и лъскавата й черна коса се мята назад и напред. — Помните ли, когато излезе от езерото по бяла риза, просто беше зашеметяващо красив — продължава тя и оглежда дамите в очакване на някаква реакция.
В отклик се разнася похотлив вик и когато се обръщам, забелязвам, че това е Рупинда. Леле! А тя е истинско превъплъщение на елегантността в бродираното сари.
— Обожавам Колин Фърт — провиква се друга.
— И аз — подкрепя я трета.
— Само че той просто играеше господин Дарси, дами — прекъсва ги госпожица Сотин, която тъкмо влиза в стаята, стиснала клипборда. — Не забравяйте, че господин Фърт е просто актьор, той не е истинският господин Дарси.
— А кой е истинският господин Дарси?
12
Литературна награда „Ориндж“ е една от най-престижните литературни награди в Англия, която се присъжда за роман на английски, написан от жена, независимо от националността, публикуван в Англия предишната година. — Б.пр.