Всички очи се насочват към журналиста. Той наблюдава госпожица Сотин, свил плътните си руси вежди. Гаси цигарата в края на чинията, която използва вместо пепелник, обляга се назад на стола и скръства ръце зад главата.
— Нали това ви е работата, господин Харгрийвс, да откриете отговора на този въпрос — отвръща тя.
— Наричайте ме Спайк — отвръща той, но тя вече се е обърнала към групата.
— Искам да ви напомня, че щом приключите с обяда, тръгваме — на излизане се обръща към Спайк и кима. — Господин Харгрийвс — казва любезно тя и излиза.
Докато ги наблюдавам от другия край на трапезарията, се опитвам да осмисля информацията. Значи Спайк е дошъл, за да напише материал за нас.
— Супата ти изстина. — Обръщам се и забелязвам, че намръщената Роуз сочи купичката ми и мърмори: — Хайде, мила, яж. Обзалагам се, че основното ще бъде още по-ужасно.
Ако този си въобразява, че ще отговарям на тъпите му въпроси, не е познал. Насочвам вниманието си към супата и вдигам лъжицата към устата си.
Трийсет минути след като сме приключили с обяда, се качваме отново в автобуса и потегляме по селските пътища към първата спирка от маршрута. Аз обаче съм погълната от света на Елизабет Бенет и господин Дарси. Книгата е отворена в скута ми и аз чета онази част, когато господин Дарси вижда Елизабет.
— Коя имате предвид? — и като се обърна, той погледна за момент към Елизабет, а когато тя отвърна на погледа му, той се извърна и студено отбеляза: — Поносима е, но не е достатъчно красива, за да ме изкуши…
Господи, представяте ли си някой да ви нарече „недостатъчно красива“? Каква обида. Аз лично ще умра.
Обръщам страницата и усещам как пикочният ми мехур започва да ми дава зор. Опитвам се да не му обръщам никакво внимание. Много обичам тази част от книгата.
Кръстосвам решително крака и се опитвам да се съсредоточа.
Също като нетърпеливо дете, мехурът ми отново напомня за себе си.
Няма смисъл, налага се да се изпишкам.
Прегъвам ъгълчето на страницата, пъхвам книгата отстрани на седалката и ставам.
— Първата спирка от екскурзията ни е Чотън Мейнър — обявява екскурзоводката, изправена най-отпред, стиснала микрофон в едната ръка и клипборда в другата. — Това е бил домът на Джейн Остин през по-голямата част от живота й…
Микрофонът свисти и пропуква и на нас ни е трудно да я чуем, но вместо да прекъсне, госпожица Сотин започва да говори по-високо и решително продължава. Имам чувството, че нищо не е в състояние да я спре, освен, може би, десеттонен камион, но сигурно и тогава тя ще го надвие и само някой и друг косъм от прическата й ще се е разрошил, а на дебелия й вълнен чорап ще се вижда малка бримка.
— … където е написала и редактирала голяма част от романите си, включително любимия на всички „Гордост и предразсъдъци“.
Тръгвам по пътеката към тоалетната. С крайчеца на окото си забелязвам главата на Спайк, каквато и да му беше фамилията, щръкнала от последната седалка. Кичури руса коса стърчат на всички страни и когато приближавам, той вдига ръце, за да се протегне и започва да се чеше по главата бавно и разсеяно. Класическо държание на човек, който говори по телефона, казвам си аз. Същото е с всички мъже, които познавам. Или се чешат по главата или… и сами ще се сетите къде.
— Да… да… Точно така. Нали ви казах?
Посягам към вратата на тоалетната и поглеждам към него. Обърнал се е към прозореца и си говори. Добре че не ме вижда, за да не се налага да мълчим гузно, докато си кимаме с неприязън. Бързо затварям вратата след себе си.
Така.
Оставам доволна, че вътре е чисто. Вдъхвам подозрително. Дори мирише прилично. Какво облекчение. Стела ме нарича маниачка на тема чистота, но така и не ми е ясно защо. Добре де, истината е, че нося малко шишенце с дезинфектант в чантата си, но това не ме превръща в Хауърд Хюз13.
Признавам си, че мия вече измитата в запечатани пакети салата, но това е просто за всеки случай. Да, истина е, че не ям ментовите бонбони, които ти поднасят, след като си похапнал в ресторант, но то е, защото в една статия пишеше, че когато ги сложили под микроскоп, в тях открили различни следи от урина.
Точно така, по тях били полепнали стотици, дори хиляди малки капчици урина. Гадост!
Поглеждам тоалетната и забелязвам, че някой е опръскал седалката. Господи, каква отврат! Посягам към парче тоалетна хартия, но в същия момент забелязвам, че е останало само вътрешното картонче от ролката.
По дяволите!
В този момент си спомням една история, която ми разказваше мама за времето, когато са пътували във франция. Забравете каквото сте чували за Париж, слънчевия Сен Тропе и приятните кафенета по тротоарите. Най-яркият спомен на мама бе за клекало, над което й се наложила да се прегъне. Сериозно ви говоря. При това била на токчета. След този случай вече не беше същата. Твърди, че е заради менопаузата, но аз съм убедена, че случката във Франция я е потресла. Била е толкова травматизирана, че започнали да я избиват горещи вълни.
13
Американски пилот, кинопродуцент, плейбой — известен с ексцентричното си поведение. — Б.пр.