Не знам дали да въздъхна облекчено, или да ахна от ужас.
— Спайк Харгрийвс ли? — повтарям аз, неспособна да повярвам. За частица от секундата съм готова да приема думите му, след това избухвам в смях, защото твърдението му е нелепо. — Нещо си се объркал. Знам, че е пълен кретен понякога, но…
— Веднъж ме удари.
— Ударил те е? — ахвам аз.
— Счупи ми носа.
— Счупил ти е носът?
Не само че съм в шок от чутото, ами съм изгубила умението да говоря и повтарям думите на Ърни с писклив неуверен глас.
— Случи се преди пет години, а все още не мога да дишам нормално…
Боже! Зяпнала съм Ърни, докато притиска с пръст всяка ноздра, за да ми покаже, че септумът18 му е завинаги увреден. Гласът му става носов и го чувам някак отдалече, сякаш съм някъде под водата, а след това единственият звук, който чувам, е бесният ритъм на сърцето си.
Спайк е ударил Ърни.
Говорим за приятния, весел човек, който е на възраст, същият Ърни, който похапва сандвичи с бекон въпреки нарежданията на лекарите, който кара с четирийсет километра в час и ми показва снимки на внуците си. Не мога да повярвам.
— Защо? — успявам да заекна най-сетне аз.
Ърни тъкмо описва как са му правили ринопластика. Поглежда ме удивен.
— Той не ти ли е казал?
— Не.
— Ухажвах майка му.
Застивам от изненада. Картофките и рибата сякаш плуват пред очите ми.
— Майка му? — повтарям аз.
По дяволите! Не мога да повярвам.
— Бях един от шофьорите в „Дейли Таймс“. Така се запознах с Айрис. На няколко пъти идва при сина си, заприказвахме се и… — Той млъква за няколко секунди. — Бяхме много влюбени. — Забелязва, че го гледам слисана и очевидно разбира погрешно реакцията ми — и увисналата челюст, и широко отворените очи, затова добавя: — И хора на моята възраст могат да се влюбят.
— Разбира се — бързам да го уверя аз.
— Това, че си на моята възраст, не ти пречи да си романтик — обяснява тъжно той.
— Знам, и аз съм романтичка — признавам от солидарност аз. — Приятелката ми Стела ми казва, че съм непоправима романтичка.
Ърни се усмихва нещастно. Не знам какво точно се е случило, но той сякаш се смали в карираната си риза, а очите му се наляха със сълзи.
— Синът й прецени, че не съм достатъчно добър за нея.
Гневът ми напира.
— Господи! Как смее? — възкликвам аз и оставям шумно ножа и вилицата. Подозирах, че Спайк е сноб, но чак толкова! Положението е много по-зле, отколкото очаквах. Неочаквано разбирам защо Мейв така ненадейно промени мнението си, след като разговаря с него. Нищо чудно, че ми се видя толкова странна. Един господ знае какви лъжи й е наприказвал Спайк за Ърни. — Нямах представа. Какъв мръсник — съскам тихичко аз.
Ърни похапва замислен печен картоф и риба тон.
— Каза ми да стоя далече от нея, иначе…
— Заплашил ли те е? — Не може да бъде. Става все по-зле.
— Само че аз не устоях. Обичах я. Тогава ме удари.
— Какво? Без да си го предизвикал?
— Предизвиках го, защото бях влюбен в Айрис.
Наистина не мога да повярвам. Това е ужасно. Да набиеш човек единствено защото е влюбен. Имам желание да прасна един на негодника Спайк Харгрийвс. Можете да ми вярвате, че не съм от хората, които прибягват към насилие. Дори паяк не мога да убия, а един се е настанил в банята ми и си живее там от година и половина и ме тероризира всеки път, когато вляза под душа.
— Да си го предизвикал? Това не е предизвикателство! — провиквам се аз. — Обзалагам се, че е ревнувал, защото майка му ти е обръщала внимание.
— Предполагам, че като син се е чувствал длъжен да защитава майка си — опитва се да го извини Ърни.
В този момент откривам, че харесвам този човек.
— Значи имаш желание да защитаваш майка си и затова се превръщаш в побойник — негодувам аз. — Та ти си два пъти по-възрастен от него.
— Не точно…
— Той е едър мъж… Как може да прибягва до насилие?
Ърни кима безмълвно.
— Отвратително.
Ръся обидни думи и се отпускам назад на стола. Наблюдавам как Ърни похапва печен картоф и се опитвам да осмисля новата информация. И като си помисля колко любезно се държах с него. А и дамите от екскурзията са решили, че е мил и приятен, без да знаят какви ги върши.
— Айрис разбра ли?
— Не. — Ърни клати глава. — Не й казах. Не исках да мисли лоши неща за сина си и да се срамува от него. Обичах я прекалено много, затова не можех да й причиня подобна болка.
Господи, Ърни наистина е свестен човек. Сърцето ми ще се пръсне от мъка.
— Измислих някакво извинение, казах, че се местя да живея другаде, че съм си намерил нова работа като шофьор на автобус. При това положение просто не можех да остана. — Той обира останалото в чинията с хапка хляб, поглежда ме и въздъхва. — Всъщност на никого не съм разказвал досега… Не искам хората да разбират, да не би да стигне до Айрис. А сега, когато видях Спайк отново — Той поклаща глава. — Реших да те предупредя, в случай че си решила да започнеш връзка с него…