Нека бъдем честни, цялата тази работа намирисва на „Кейт и Леополд“19, съгласни сте, нали?
Изключвам, че аз изобщо не приличам на Мег Райън и моят човек е много по-сексапилен в старинните одежди от Хю Джакмън. Аз може и да намеря разумно обяснение за празните страници, но не мога да кажа нищо смислено за господин Дарси.
Сгушвам се под одеялата и насочвам вниманието си към книгата. Все още съм на първата част, където Елизабет се е запознала с Уикъм, готиния рус военен. Всички си падат по този тип, включително и тя. (Господи, кажете, не е ли „падам си“ най-свежият лаф на този свят? Кат ме научи на него и той ми допада много повече от „хлътнала съм по“.) Както и да е, става въпрос за разговора, в който Уикъм разказва на Елизабет, че Дарси бил негодник, който му измъкнал наследството с измама.
… Поведението му към мене е възмутително, но аз бих му простил всичко, само и само надеждите на баща му да не бъдат опропастени, а паметта му — опозорена.
Господи, страхотен актьор е, нали? Продължавам да чета бързо нататък, за да стигна до реакцията на Елизабет.
— Това е невероятно! Той заслужава да бъде изобличен публично.
— Все някога ще бъде, но не от мен. Докато пазя спомена за баща му, не мога да си позволя да го изложа. Елизабет изпита уважение към чувствата му и в този момент той й се стори по-красив от всякога.
Много обичам Елизабет, но понякога е кръгла глупачка. Въобразява си, че умее да преценява хората, че през повечето време е права, а понякога напълно обърква нещата. Уикъм е страхотен гадняр, а тя му вярва сляпо. Как е възможно да е толкова сляпа? Как може да се остави да бъде така заблудена?
Никога не съм си представяла, че господин Дарси може да е толкова лош. Въпреки че не го харесвам, мнението ми за него никога не е било толкова крайно. Предполагах, че като цяло изпитва презрение към хората, но не съм подозирала, че може да падне до подобна злонамерена отмъстителност, до такава несправедливост и безчовечност!…
Обзема ме възмущение. Тя дори не успява да прецени Дарси. Той е човек на честта. Като че ли би се принизил да направи подобно нещо!
Умората започва да ме притиска и аз поглеждам будилника. Господи, минава два след полунощ. Трябва да поспя, но знам, че заради часовата разлика ще се събудя по никое време, както ставаше през последните две нощи. Отново се прозявам. Така, стига толкова…
Посягам към нощното шкафче и вадя малко шишенце. Донесла съм си приспивателното, което пазя още откакто ми извадиха мъдреца. Не ми е приятно да го пия, но то няма да ми навреди и със сигурност ще ме нокаутира. Ставам от леглото, шляпам боса към банята и си донасям чаша вода, а на връщане забелязвам, че не съм дръпнала завесите. Дръпвам ги плътно, лягам си и лапвам хапчето. Глътвам го с малко вода, след това се сгушвам под завивката.
Ммм. Лека нощ. Сладки сънища…
Сигурно съм заспала веднага, защото в следващия момент чувам яко дрънчене по прозореца.
Дан-дан-дан-дан-дан.
Иха! Толкова е силно, че ме хваща страх да не се счупи стъклото. Отново се сгушвам под тежката завивка. Добре че не съм отвън.
Само че най-неочаквано настъпва тишина. Я, странна работа. Сигурно е някоя от онези шантави бури. Ето че отминава, решавам аз, свивам се и гушвам неудобната възглавница.
Сега поне ще се наспя.
Дан-дан-дан-дан-дан.
Скачам. По дяволите! Пак ли се започва? Само че този път ми се струва още по-силно.
Обзета от любопитство, аз отмятам завивките и ставам от леглото. Стаята ми е леденостудена и въпреки че съм с бархетна пижама, потрепервам, докато отида до прозореца. Притискам нос към стъклото и се вглеждам в тъмното. Сякаш имаше буря, а сега вече…
Та това е господин Дарси!
Сърцето ми трепва, когато го забелязвам в храстите под прозореца си. Мярвам бялата му риза, след това той отново потъва в сенките. Потривам очи, за да се уверя, че не ми се привиждат разни неща, и ги отварям отново — тъкмо навреме, за да видя как гребва шепа чакъл от алеята и я мята по прозореца ми. В този момент ме вижда и застива на място.
— Чакай малко — нареждам му аз и дръпвам прозореца. Той е заял заради дебелия пласт боя и отказва да се помръдне. По дяволите! Сърцето ми бие до пръсване. Давам му знак, че ще изляза, след това се втурвам, за да си обуя дънките и пуловера — розовия лъскав пуловер, който така хубаво подчертава тена ми — и бързам надолу. Господин Дарси ме чака. Направо не е за вярване.
Всъщност това е просто чудесно. От вчера в катедралата просто не знаех нито как, нито кога, нито къде ще го видя отново. Просто знаех, че ще се срещнем.
19
„Кейт и Леополд“ — филм с участието на Мег Райън и Хю Джакмън, в който героят попада от осемнайсети век в съвремието. — Б.пр.