— Нещо като самоубийство кли друго?
— О, не? — Силвър бе шокирана. — О, те никога не биха направили нещо подобно.
Дали за миг не премина облекчение през кафявите очи на Лео? Не, лицето му изглеждаше напрегнато и загрижено.
— Страхувах се да не са направили точно това. Тони не се появи на работната си смяна, а това е нечувано. Анди също го няма. Никъде ги няма. Ако са били толкова отчаяни, ако са се почувствали в капан… Какво по-лесно от това да се измъкнат през някой въздушен шлюз? Един студен миг, един болезнен миг и спасение завинаги — той стисна единствения си чифт ръце. — И за всичко това съм виновен аз. Трябваше по-рано да разбера, да кажа нещо… — замълча и я погледна въпросително.
— О, не, не е така! — ужаси се Силвър. Бързаше да го разубеди. — Не мислете за такива неща. Вижте… — тя огледа отделението по Хидропоника и понижи глас, — вижте, не трябва да ви го казвам, но не искам да си мислите… да си мислите тези страшни неща. — Той я погледна сериозно и напрегнато. Колко ще посмее да му разкрие? Ако я увери…
— Тони и Клер…
— Силвър! — изтрещя гласът на д-р Йей веднага щом се отвори въздушния шлюз. — Силвър, какво знаеш за всичко това?
— О, по дяволите! — изръмжа Лео. Ръцете му се свиха в юмруци.
Тя се стъписа:
— Вие! — и почти се засмя. Нима Лео беше толкова хитър и ловък? Тя го бе подценявала. Дали и двамата не носеха маска пред света? Ако е така, какво ли прикриваше благото му лице?
— Моля те, Силвър, преди да дойдат… Не мога да помогна, ако…
Беше твърде късно. Ван Ата и Йей влязоха в стаята.
— Силвър, знаеш ли къде са отишли Тони и Клер? — Д-р Йей беше останала без дъх. Лео мълчеше отчуждено и разглеждаше изящните бели бобови цветове.
— Разбира се, че знае — викна Ван Ата още преди Силвър да може да отговори. — Тези момичета знаят всичко една за друга, казвам ти.
— О, известно ми е — отвърна Йей.
— Изплюй камъчето, Силвър — строго каза Ван Ата. — Сигурно съзнаваш кое е добре за теб.
Силвър стисна устни и повдигна брадичка. Д-р Йей изви очи към гърба на началника си:
— Силвър — подхвана помирително тя, — сега не е време за игри. Ако, както предполагаме, Тони и Клер са се опитали да напуснат Селището, в момента може да се намират в голяма беда, дори да ги грози смъртна опасност. Доволна съм, че си лоялна към приятелите си, но те умолявам — имай чувство за отговорност. Приятелите не изоставят приятелите си в беда.
В очите на Силвър се четеше съмнение. Отвори уста да проговори…
— По дяволите! — изкрещя Ван Ата. — Нямам време за сладки приказки с тази курва. Точно в тази минута онази кучка със змийските очи от Управлението чака да продължи шоуто. Започва да задава въпроси и ако не й се отговори навреме, ще тръгне сама да търси отговорите. И тогава ще видите какво ще стане. От всички моменти на този свят този е най-малко подходящият за подобна идиотщина. Това е направено умишлено. Много неща ще се провалят, при това не случайно.
Зачервеното му от гняв лице оказа обичайния ефект върху Силвър. Стомахът й се сви, а погледът й се замъгли от сълзи. Някога смяташе, че би направила всичко за него, само да се успокои, да се усмихне и да се пошегува отново.
Но не и този път. Първоначалното страхопочитание и увлечение, които бе изпитвала към него, малко по малко си бяха отишли. Тя се учуди колко мъничко бе останало от тях. А празната черупка може да бъде здрава и твърда…
— Ти — прошепна тя — можеш да ме накараш да кажа каквото и да е.
— Точно както си и мислех — изрева Ван Ата. — Къде ти е тоталната социализация сега, д-р Йей?
— Ако вие — каза през зъби д-р Йей — бяхте така любезен да не преподавате с антисоциално поведение, сега нямаше да ви се налага да се занимавате с последствията.
— Не разбирам за какво хленчите. Аз съм изпълнителен директор. Моята работа е да съм строг и суров. Затова Галактически Технологии ме назначиха тук в тази орбитална финансова клоака. Контролът на поведението е отговорност на вашия отдел, Йей, или поне така казвате вие. Затова, вършете си работата!
— Поведението е нещо, което се променя — поправи го студено д-р Йей.
— И каква, по дяволите, е ползата от него, ако се проваля на мига щом се задвижат нещата? Трябва ми нещо, което действа постоянно. Ако бяхте инженер, никога нямаше да ви допуснат до такъв отговорен пост. Не е ли така, Лео?
Лео откъсна едно листо от бобовия храст и се усмихна любезно. Очите му искряха. Явно обмисляше отговора си. Във всеки случай той преглътна нещо.
Силвър измисли простичък план. Толкова простичък, че сигурно щеше да се справи. Не трябваше да върши нищо. Да не прави нищо, да не казва нищо. И постепенно бурята щеше да отмине. Все пак те не можеха да я повредят физически, тя бе ценно имущество за Галактически Технологии. Останалото бе само шум. И тя се сви в сигурността на каменното мълчание.