— Има някаква странна симетрия в това. Усилията в опитите на биотехнологиите, които ви създадоха, се базираха на перфектна нова технология, на утробен репликатор от Колония Бета. Сега, само едно поколение по-късно, новата технология, която ви обявява за старомодни, пристига от същия източник. Станали сте технологически остарели още преди да започнете да работите. Поне от гледна точка на Галактически Технологии — Лео си пое дъх и ги погледна, за да види реакцията им.
— Днес, ако една машина остарее, ние я бракуваме. Когато знанията на един човек остареят, го пращаме на обучение. Но вашата старост е отгледана в костите ви. Тя или е жестока грешка, или, или, или… — той направи пауза, за да подчертае мисълта си — това е най-голямата възможност, която някога сте имали, да станете свободни хора.
— Недейте… не си водете бележки — задави се Лео, когато те автоматично наведоха глави да запишат ключовите му думи. — Това не е урок. Това е истинският живот — трябваше да млъкне за миг, за да възвърне спокойствието си. Той беше сигурен, че някое от децата в задната редица без да се усети все още подчертава „никакви бележки — истински живот“.
Прамод, който се носеше наблизо, повдигна развълнуван тъмните си очи:
— Лео, носи се слух, че Компанията ще ни отведе долу и ще ни застреля. Като Тони.
Лео се усмихна горчиво:
— Всъщност това е най-малко вероятният сценарий. Ще ви отведат долу, да наистина, в нещо като затворнически лагер. Един администратор ще ви предава на друг, той — на трети, третият — на четвърти. Превръщате се в рутинен разход на инвентара. Разходите се увеличават, както винаги става. В отговор броят на назначените като ваша поддръжка долу постепенно намалява, защото Компанията ви нарича „самоподсигуряващи се“. Оборудването за поддръжка на живота остарява с годините. Все по-често се случват фалове, поддръжката и доставките стават все по-нестабилни.
— Тогава една нощ, без някой да издава заповед или да натиска спусъка, се случва фаталното. Изпращате зов за помощ. Никой не знае кои сте. Никой не знае какво трябва да направи. Онези, които са ви оставили тук, вече са измрели. Няма герой, който да поеме инициативата. Инициативата се е изгубила някъде между административното курварство и заплашителните намеци. Инспекторът, който разследва случая, преброява телата, с облекчение открива, че сте само инвентар. Документите на Проект Кей се изгубват безмълвно, финал. Опаковане. Може да отнеме двадесет години, може би само пет или десет. И забравят за вас.
Прамод докосна гърлото си с ръка, сякаш вече почувства как токсичната атмосфера на Родео дразни гърлото му:
— Мисля, че е по-добре да ме застрелят — промълви той.
— Или… — Лео повиши глас, — ще можете да вземете живота си в свои ръце. Тръгнете с мен и поемете рисковете. Голям залог за голяма печалба. Нека да ви разкажа — той преглътна за кураж. — Нека да ви разкажа за Обетованата Земя…
ДЕВЕТА ГЛАВА
Лео се протегна и погледна през илюминатора на товарния кораб бързо уголемяващата се Трансферна Станция. По дяволите! Седмичният пасажерски кораб от Ориент IV вече се бе закрепил за центъра на колелото. Току-що бе пристигнал и без съмнение все още се освобождаваше от пасажерите, но на Лео не му изглеждаше много вероятно един пилот, или бивш пилот като Ти да се прехвърли веднага на борда.
Те не успяха да видят Скачащия кораб, защото обикаляха Станцията към определения за тях шлюз. Четириръкото, което пилотираше обслужващия кораб — тъмнокосо момиче с мургава кожа на име Зара, с алена фланелка и къси панталони от екипа на обслужващия персонал — намести изрядно кораба. Лео вярваше в уменията й на пилот, въпреки предубежденията за възрастта й. Тя беше само на петнадесет. Зара погледна назад и се засмя, беше в добро настроение. Силвър седеше до нея, но не изглеждаше толкова ведра.
Лео си отдъхна, без да има всъщност защо да се притеснява, че от пътният контрол не са попитали за целта на техния полет — „Събираме материал за Селището Кей“. Нямаше причина да го правят. Лео не беше превишил оторизираните си права. Все още.
— Гледай, Силвър — каза Зара и пусна един лъчев химикал. Той бавно падна към изолираната част на стената, превърнала се сега в под. Зара си го взе от въздуха с една от долните си ръце.