ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Лео не можа да разбере разтревожените викове на четириръките.
— Какво искате да кажете, как така не са всичките? — Радостта му в миг се изпари. Толкова се бе надявал, че проблемите му… или поне онези, свързани със земните, ще приключат със скъсването на връвта между Селището и Лекционен Модул В.
— Четирима от ръководителите на зони са заключени в хладилника със зеленчуци, с кислородни маски и няма да излязат — докладва Синда от Хранене.
— Трима от екипажа на совалката, която току-що бе пристигнала, се опитаха да се върнат на кораба си — добави едно четириръко в жълта фланелка от Докове и Шлюзове. — Ние ги заклещихме между две врати на въздушните шлюзове, но те бърничкат по механизма и не смятаме, че ще ги удържим още дълго.
— Мистър Уизак и двама от ръководителите на Животоподдържащи Системи са, хм, завързани в Централни Системи. Към дръжките за стената — обяви друго четириръко в жълто и добави нервно: — Мистър Уизак със сигурност е полудял.
— Три от майките в детското отказаха да напуснат децата — каза по-голямо четириръко момиче в розово. — Те все още са в салона с останалите малки. Доста са разстроени. Никой не им е казвал какво става, поне докато аз бях там.
— И, хм, има един друг човек — добави с притеснен глас облечената в червено Боби от отряда на Лео. — Не знаем какво да правим с него.
— Намерете начин да се справите… — започна с уморен глас Лео.
— Може да не се окаже толкова лесно — прекъсна го Боби.
— Вие сте повече на брой. Отидете десет, двадесет ако трябва. Въоръжен ли е той?
— Не точно — призна Боби. Видя как ноктите на долните й ръце мърдат неспокойно. Еквивалентът на потропване, осъзна Лео.
— Граф! — гръмна авторитетен глас. В края на кабината се отвори въздушният шлюз. Д-р Минченко влезе трескав в модула, спря пред Лео и удари с юмрук по стената. Човек не можеше все пак да удари с крак в безтегловност. Неизползваната кислородна маска в ръката му подскочи. — Какво, по дяволите, става тук? Няма никаква опасност с херметизацията на станцията… — Той си пое шумно въздух, сякаш да докаже думите си.
Четириръко момиче на име Кара в бяла фланелка и къси панталони от Медицинското го повлече. Тя бе пребледняла като платно.
— Съжалявам, Лео! — извини се тя. — Не можах да го убедя да тръгне.
— Трябва ли да се крия в някакъв шкаф, докато всичките ми четириръки се задушават? — запита я невъзмутимо той. — За какъв ме вземаш, момиче?
— Почти всички го направиха — побърза да каже тя.
— Страхливци, мръсници, идиоти! — продължаваше той.
— Те спазиха инструкциите за тревога — каза Лео. — Защо не го направи и ти?
Минченко го стрелна с поглед:
— Защото цялата тази работа вонеше. Сриване на херметизацията навсякъде в Селището е почти невъзможно. Трябваше да последва верига от взаимно свързани инциденти.
— Такива инциденти последваха — говореше опитният Лео, — но практически те са моя специалност.
— Аха — укроти се Минченко и притвори очи. — А онзи червей Ван Ата те обяви за любимия си инженер, когато те доведе тук. Честно, мислех, че… хм! — Изглеждаше леко смутен. — Че ти си неговото скрито оръжие. Инцидентът изглеждаше толкова подозрително удобен в настоящия момент от негова гледна точка. Като познавам Ван Ата, това беше първото нещо, което можеше да ми мине през ума.
— Благодаря — изръмжа Лео.
— Познавах Ван Ата, не познавах теб. — Минченко замълча и добави с по-мек тон: — Все още не те познавам. Какво си мислиш, че правиш?
— Не е ли очевидно?
— Не, съвсем не. О, разбира се, можеш да издържиш в Селището няколко месеца, откъснат от Родео, може би години, отблъсквайки атаките, ако си достатъчно умен, но после какво? Тук общественото мнение няма да те достигне и да ти помогне. Обречен си, Граф. Ти не си поставил никакви условия, за да получиш помощ…
— Ние не искаме помощ. Четириръките ще се освободят.
— Как? — изръмжа Минченко, макар че очите му светеха.
— Ще преместим Селището.
— О… — Дори Минченко не можа да каже нищо повече.
Лео спря да се бори с червения си гащеризон, защото намери търсения инструмент. Той насочи лазерния поялник в гърдите на Минченко. Това не беше задача, която можеше да остави на четириръките.