— Не си падам много по книгите — каза Лео. — Донесох материали за курса си.
— Техническата информация не ме засяга. Това, с което имаме проблем напоследък е, хм, художествената проза.
Лео повдигна вежди и се усмихна:
— Порнографски списания? Не мисля, че бих се притеснил от това. Като дете какви…
— Не, не порнография. Не съм сигурна, че четириръките биха разбрали порнографията, така или иначе. Сексуалността е обсъждана тема тук, част от социалното им обучение. Биология. Много по-загрижена съм за прозата, която облича фалшиви и опасни неща в привлекателни цветове или изопачени истории.
Лео смръщи чело.
— Преподавали сте на тези деца история? Или сте им позволили да четат…?
— Разбира се. Четириръките познават добре и двете неща. Важното е да се наблегне на правилното. Например, за заселването на Ориент IV обикновено се отделя около петнадесет страници за годината на Братската Война — временно, дори чудновато социално отклонение — и около две страници за близо стоте години на самото заселване и изграждане на планетата. Нашият текст отделя един параграф за войната, но изграждането на трансферния железопътен тунел Уитгоу с последвалото го благотворно икономическо влияние и за двете страни заема пет страници. На кратко, ние наблягаме на обикновените неща вместо на изключителните, на изграждането вместо на унищожението, на нормалното за сметка на анормалното. Така може четириръките никога да не разберат, че от тях се очаква анормалното. Ако прочетете текстовете, мисля, че много бързо ще разберете идеята ни.
— Ами да, мисля, че така ще е по-добре — смотолеви Лео. Целият настръхна като си помисли за цензурата, която се прилага върху четириръките. Все пак, мисълта за текст, който посвещава цели страници на важната инженерна работа, будеше у него уважение. Той прикри объркването си зад кротка усмивка: — Наистина, нищо не съм донесъл на борда.
Тя го поведе на обиколка из общите спални, при наблюдаваните детски ясли за малките четириръки.
Дребосъците изумиха Лео. Изглеждаха толкова много — може би защото се движеха невероятно бързо. В безтегловната зала подскачаха трийсетина петгодишни като разбъркани топки за пинг-понг. Пълничка приятна жена, която всички наричаха мама Нила, ги извеждаше от урока им по четене с помощта на две четириръки тийнейджърки. Изведнъж тя плесна с ръце и пусна някаква музика. Те започнаха да демонстрират нещо като игра или танц, Лео не беше сигурен какво точно. Хлапетата му хвърляха погледи и се кискаха. Създадоха нещо като стена във въздуха — ръка в ръка в ръка. Стената променяше формата си с музиката. Чуха се изплашени викове, когато едно от децата се изплъзна и разруши фигурата. Когато постигнаха идеалната форма, всички бяха победители. На Лео му хареса тази игра и д-р Йей видя как той се засмя от удоволствие, когато четириръките се стълпиха около него.
В края на обиколката тя го изгледа с дяволита усмивка:
— Мистър Граф, все още се притеснявате. Сигурен ли сте, че не таите нещо от стария комплекс на Франкенщайн относно всичко това? Не се притеснявайте да ми го кажете. Всъщност, точно за това искам да поговорим.
— Не е така — каза бавно Лео. — Само… ами, не съм против това, че се опитвате с всички сили да ги обедините в група. Като се има предвид, че ще изживеят целия си живот в космически станции. Високо дисциплинирани са за тяхната възраст, също така имат добро…
— Те са жизнени и издръжливи в космическото пространство!
— Да… но, що се отнася до тяхната самозащита.
— Трябва да ми обясните по-добре, мистър Граф. Защита от какво?
— Ами, струва ми се, че сте успели да създадете хиляда технически умни изтривалки. Хубави деца, но не са ли малко… изнежени? — Той дълбаеше и дълбаеше. Усмивката й изчезна. Тя се намръщи. — Искам да кажа… те изглеждат узрели за експлоатация от… от някого. Ваша идея ли беше целият този социален експеримент? Прилича на женска мечта за идеално общество. Всички се държат толкова добре.