— Сега извий пръстите си, така…
Огън.
Първият проблем беше да намерят достатъчно парчета чист титан около Селището, да ги добавят към счупеното аксиално огледало, за да могат да си позволят неизбежните загуби по време на преработката. Четиридесет процента допълнителен материал щеше да бъде достатъчен на Лео да се чувства по-спокойно.
Трябваше да има цистерни от титан за мръсните течности — една, да кажем, сто литрова цистерна щеше да им свърши работа. В първия отчаян час на претърсването Лео започна да се отчайва, че планът му ще претърпи крах точно на Стъпка Първа. Но след това откри титан точно в Хранене. Хладилник, пълен с титанови кутии, всяка от които тежеше около половин кило. Различните съдържания бяха трескаво изпразнени във всякакви други заместители.
Вторият проблем беше да открият място за работа. Прамод бе посочил един от изоставените модули на Селището, цилиндър с четири метра диаметър. Два часа пробиваха отстрани дупки за вход. Напълниха единия му край с всичките парчета метални проводници, които успяха да открият. После покриха масата с още материал от изоставена обвивка на модул на Селището, толкова огледално изгладена, колкото можеха да постигнат в плитката вдлъбната форма на внимателно изчисления свод, който обхождаше диаметъра на модула.
Сега тяхната маса от парчета титан висеше безтегловна в центъра на модула. Счупените парчета аксиално огледало и изгладените кутии от храна бяха хванати заедно с жици чист титан. Плътният сив метал лъщеше и блестеше под прожекторите и отражението на сноп остри слънчеви лъчи, които проникваха през входовете.
Лео огледа за последно камерата. Четири четириръки в работни костюми ръководеха лазерната част, която обвиваше стените и стягаше масата от титан. Измервателните инструменти на Лео се носеха завързани към колана му, готови за използване. Беше време. Лео натисна контрола на скафандъра и затъмни платката пред лицето си.
— Пуснете огън — нареди Лео по комуникатора на костюма си.
Четири лазерни лъча изскочиха едновременно и се изляха в изрезките метал. Първите няколко минути сякаш нищо не се случи. После масата започна да свети в тъмно червено, светло червено, жълто, бяло. Една от предишните кутии за храна видимо започна да хлътва, преливайки се в бъркотията. Четириръките продължиха да вливат енергия.
Масата леко се раздвижи, така отчетоха уредите на Лео, въпреки че ефектът все още не беше видим за просто око:
— Четвърта група, увеличете с десет процента — инструктира Лео. Едно от четириръките натисна с долна длан контролната кутия. Раздвижването спря. Добре, сливането ставаше. Лео си бе представял ужасни неща: как разтопената маса метал тръгва към страничната стена или по-зле, фатално поглъща някого. Но самите лъчи, които я разтопяваха, изглеждаха достатъчни да овладеят движенията й, поне в отсъствието на по-силни източници в момента.
Сега разтопяването бе очевидно. Металът се превърна в бяло блестящо петно течност, което се носеше във вакуума и се опитваше да приеме формата на идеална сфера. „Момче, дали този материал ще бъде чист, когато свършим“, запита се Лео доволно.
Той прегледа монитора си. Бяха стигнали мига на критичното решение. Кога да престанат? Трябваше да влеят достатъчно енергия, за да постигнат абсолютно еднакво разтопяване във всички точки, не трябваше да останат буци в средата на огнената течност. Но не трябваше да прекаляват. Въпреки че не беше видимо за окото, Лео знаеше, че през онова мехурче изтича метална пара, част от изчислените загуби.
Много по-важно беше всяка килокалория, която поглъщаше тази маса титан, да бъде върната. Формата, която той се опитваше да постигне, щеше да противодейства на медния калъп с голямо количество вода, която да отведе топлината при желани обороти… Еднокристално равномерно охлаждане, така се наричаше. Ами, поне беше измислил как да постигне равномерното…
— Прекъснете огъня — нареди Лео.
И ето я тяхната сфера от разтопен метал, синьо-бяла от високата температура, перфектна. Лео няколко пъти провери центровката и накара втори лазер да я обстреля още половин секунда.
— Добре — каза Лео в конзолата на костюма си. — Сега нека махнем от този модул всичко, което трябва, и да проверим внимателно това, което остава. Последното нещо, от което се нуждаем в момента, е някой да изпусне гаечния си ключ в супника, нали?
Лео се присъедини към четириръките, които безцеремонно избутваха оборудването си през изрязаните дупки отстрани на модула. Двама от лазерните оператори тръгнаха с оборудването, двама останаха с Лео. Той провери отново центровката, после всички се завързаха към стените.