Чалопин вдигна глава и погледна безизразно:
— Мистър Ван Ата, явно не сте разбрал правилно възможностите на охранителните ми сили тук. Разполагам само с десет мъже. С тях покривам три смени, седем дни в седмицата.
— Плюс още десет от всеки от другите два порта. Това прави тридесет. Оборудвани с подходящо оръжие, те биха били значителна ударна сила.
— Вече съм заела шестима от другите два порта да покрият настоящите ни нужди, докато всичките ми сили са съсредоточени в този случай.
— Защо не сте ги изискали всичките?
— Мистър Ван Ата, Управлението на Родео е голяма компания, но малък град. Всички работници тук не са повече от десет хиляди плюс още толкова на наша издръжка, които не са наети от Галактически Технологии. Охраната ми е полицейска сила, не военна. Служителите трябва да изпълняват задълженията си, да участват в отряда Търси и Спасявай и да бъдат готови за случаи на пожар.
— По дяволите… Случаят с Тони ви беше в кърпа вързан. Защо не го последвахте незабавно и не превзехте Селището?
— Имах екип от осем души, готови да излязат в орбита — отвърна хапливо Чалопин. — При уверение от твоя страна, че четириръките ще окажат съдействие… Но ние не успяхме да получим потвърждение за подобно съдействие от самото Селище. Те продължават да мълчат. Тогава засякохме нашата товарна совалка да се връща обратно. Затова отклонихме силите си. За да я заловим… първо изпратихме кола и после, след като ти самият дойде и крещеше преди няма и два часа, джеткоптер.
— Ами, съберете ги отново и ги изпратете в орбита, по дяволите!
— Трима от тях останаха при коритото на езерото — отбеляза капитан Банерджи. — Сержант Форс тъкмо се обади. Казва, че колата им е била извън движение. Връщат се с изоставения джип на д-р Минченко. Ще минат поне още няколко часа преди да се върнат. От друга страна, както д-р Йей вече отбеляза, ние все още не сме получили разрешение да използваме какъвто и да е вид смъртоносна сила.
— Сигурно стриктно спазвате някой параграф — разгорещи се Ван Ата. — Това — той посочи нагоре към орбитата на Родео — най-малкото е огромна кражба. А не забравяйте, че вече стреляха по работник на Галактически Технологии!
— Не съм пренебрегнал факта — смотолеви Банерджи.
— Но — намеси се д-р Йей — след като вече сме поискали позволение от главния щаб за използване на сила, задължени сме да изчакаме техния отговор. Какво ще стане, ако все пак те отхвърлят искането ни?
Ван Ата й се намръщи и присви очи:
— Знаех си, че не трябва да ги питаме. Вие ни въвлякохте в това, дявол ви взел. Те щяха да преглътнат всеки свършен факт, който бихме им представили и щяха да останат доволни. Сега… — той поклати объркано глава. — Както и да е… самите служители на Селището могат да бъдат използвани да разширят започнатите атаки на Охраната към Селището.
— В момента са разпръснати навсякъде из Родео — отбеляза д-р Йей. — По отделенията си за отпуска, повечето.
Банерджи видимо се сви:
— А имаш ли някаква представа каква е правната отговорност на Охраната в такава ситуация?
— Делегира ги…
Конзолата на бюрото на Чалопин започна да звъни и прекъсна Ван Ата. На екрана се показа лицето на служител.
— Администратор Чалопин? Тук е Комуникационен Център. Помолихте ни да ви съобщим за всяка промяна в състоянието на Селището или D-620. Те, хм, изглежда се готвят да напуснат орбита.
— Подайте ни картина — заповяда Чалопин.
Служителят им подаде картина от сателита. Той увеличи образа и Селището — D-620 профилът изпълни половината екран. Към двете рамена на двигателя за нормално пространство бяха прибавени четири от големите обслужващи кораби, които четириръките използваха да изпращат товари в орбита. Дори Ван Ата наблюдаваше с ужас как войската от двигатели реве, оживяла. Огромната совалка развихри бляскавия космически прах и се задвижи.
Д-р Йей наблюдаваше зяпнала, стиснала ръце към гърдите си, очите й странно блестяха. На самия Ван Ата му се ревеше от ярост.
— Виждате… — посочи той, а гласът му трепереше, — виждате ли какъв е резултатът от това непрекъснато бръщолевене? Те заминават!
— О, все още не — измърка д-р Йей. — Ще минат поне няколко дни преди да достигнат тесния проход. Нямаме причини за паника. — Тя примигна към Ван Ата и продължи с почти хипнотичен глас: — Ти си ужасно изморен, разбира се, както всички нас. Умората води до грешки в решенията. Трябва да си починеш… да поспиш…