— Форма, размери, цвят. А това ще стесни кръга на търсене.
— Ти ще звъниш по телефоните, Бърни. Събуди някого, ако трябва. Притисни ги. Не ме интересува как точно ще го направиш. Но ги накарай да отворят регистрите си — още тази вечер — още сега! Всеки клиент в Сиатъл, всеки клиент.
И Болд тръгна по коридора.
— По дяволите, ти какво ще правиш? — извика с възмутен тон след него Лофгрийн. — Аз не съм детектив!
Без да се извръща, Болд махна с ръка и изкрещя:
— Аз ще ти дам описанието на химикала. Ще ти дам модела, който да търсиш.
Коч работеше на видеомонитора, когато Болд влезе в задимената стая. Сержантът опита с ръка да разсече димната завеса.
— Не знаеш ли, че в тази сграда е забранено да се пуши от седем години?
Омразната цигара в ъгълчето на устните на Коч подскочи.
— Ами арестувай ме — каза той и издиша голям облак дим.
На монитора Болд видя картина със зърнеста структура от записа, който Коч беше направил в стаята на Гарман.
— Превърти го напред — нареди му Болд.
— Аз тъкмо…
Болд го прекъсна и повтори нареждането. Накара го да превърти до момента, в който се виждаше какво има на масичката. Първо пликовете, после картончетата. На заден план оставаше металната кутия с моливи и химикали. Болд каза на Коч да стопира кадъра.
— Можеш ли да го увеличиш? — попита го.
— Има начин, сержант. Можем да увеличим каквото си поискаме, само че при такава миниатюрна лента рискуваме да загубим очертанията на предметите при увеличение.
— Искам да ми увеличиш моливите и химикалите — каза Болд, докосвайки екрана с пръст.
От статичното електричество при допира се получи искра и Болд рязко отдръпна ръката си.
— Малко сме нервни, а? — обади се Коч.
Кутията с моливите и химикалките бавно растеше на екрана. Каквито и букви и означения да имаше на химикалките, вече се бяха изгубили, но пък се видя, че три от тях бяха еднакви — задействаха се с бутон, къси и дебели. От най-евтините химикали. Точно каквото му трябваше на Лофгрийн.
— Можеш ли да го разпечаташ?
— Картината не е много ясна. Мога малко да я полекувам.
— Няма време. Разпечатай я както е. Чудесна е. Точно каквото ни трябва.
— Химикалки? — искрено се учуди Коч. — Интересувате се от някакви евтини химикалки?
— Да се интересуваме? С тези химикалки Колежанина си подписа смъртната присъда.
Принтерът издаде характерния си звук.
Болд се усмихна за първи път от дни наред.
66.
Бен доближи лице плътно до ограда от бодлива тел, деляща го от самия склад, достъпът до който се осъществяваше през автоматизирана порта, ръцете му здраво стискаха металните жици. Лицето явно беше отключило вратата със специален ключ, която преди той да дойде сигурно е била заключена. Макар Бен много да искаше да разбере къде е отишъл, окото му насочи поглед не към безкрайната редица от складови помещения, а към монетния телефонен автомат точно до самата врата с надпис „офис“.
Монетният автомат го привличаше с магнетична сила. Щеше да се покатери по оградата, да я прехвърли, да притича през павираната алея (стори му се поне километър широка) и да хукне към телефона. За да позвъни на Дафи. Да й каже, че Лицето е в „Складирай тук“ на шосето, водещо към летището. Какъв герой! След това ще се прехвърли обратно през оградата. И ще завърти като луд педалите. Такъв план му се оформи в главата. Най-трудното щеше да бъде да изкатери отново оградата, но след като бе катерил двадесетметрови дървета, защо да не се справи с триметрова ограда?
Огледа се наоколо, за да види дали не може да измисли нещо друго. Шосето, водещо към летището, изглеждаше безкрайно и в двете посоки, а трафик по него не се виждаше. Фабриките покрай шосето бяха затворени. Спомни си, че беше преминал покрай някакъв изоставен хотел, но той му се стори далеч по-ужасяващо място, отколкото телефонът, отстоящ само на двадесетина метра оттук.
Раздвоението му идваше от чувството, че това, което прави, е лошо. А това раздвоение караше стомахът му да се свива. Прехвърлянето през оградата не беше по-различно от вмъкването в микробуса на Ник. Питаше се дали в пределите на доброто влизаше и да постъпиш зле в името на добро дело. Не му трябваха повече проблеми. И без това си имаше доста на главата. В толкова проблеми се беше забъркал…
Огледа се отново за наближаващи превозни средства и започна да се катери.