— Не е заради Шосвиц.
— С този начин на мислене на Джони Гарман не бива да допускаме да вземе момчето за заложник, разбери. — И добави злобно: — И няма да оставя Бен на благоволението на спасителния отряд.
Противопоставянето между философията на психолога, който вярваше в продължителните разговори и уговаряния, и философията на членовете на спасителния отряд, които разчитаха на светкавичната реакция и внезапното нападение, датираше отдавна. На сметката и на двете страни имаше отбелязани успехи — и единият, и другият тип разрешение на сложна ситуация имаха своето основание и намираха приложение. Но Дафи Матюс и досега беше убедена единствено в своята правота. Болд нямаше намерение да спори с нея.
Тя не се отказваше обаче и този път реши да заложи на бащинските му чувства:
— Ами ако Майлс беше вътре, ти как щеше да постъпиш?
— Обадих се за подкрепление — съобщи й той, избягвайки прекия отговор на въпроса й.
— Колко? — попита го тя, усещайки да я обзема паника.
Болд й каза:
— Две двойки. В коли без опознавателни знаци. И без спасителния отряд.
Това като че я накара едновременно да се успокои и да се възмути. Болд виждаше Дафи в съвсем различна светлина, питаше се дали тя не беше вече дотолкова емоционално свързана с това дете, че това да й пречеше да разсъждава обективно. Страхуваше се, че е точно така, което означаваше, че ще му се наложи да вземе решението сам. И като че да потвърди мисълта му, тя каза:
— Не знам дали ще мога да се справя с тази ограда. — За миг замълча и продължи: — Но ще опитам.
Той я сграбчи за ръката и тя го погледна възмутена.
— Ако Майлс беше вътре, и аз щях да отида там — призна той откровено. — Нямаше да допусна спасителният отряд на пушечен изстрел оттук.
Лека усмивка набразди кожата около очите й.
— Но ще го направя с ум — продължи той. — И ще събера колкото се може повече информация за мястото.
— Да, ти би го направил — съгласи се тя, познавайки го добре.
— Не знаем със сигурност дали момчето е вътре. Не можем с абсолютна сигурност да твърдим, че и Гарман е вътре. Какво е съобщил Бен, че вижда, и каква точно е ситуацията са две съвсем различни неща. Той не познава Гарман.
— Виждал го е на летището — поправи го Дафи. — И го познава. От всички нас той единствен го познава.
Сякаш някой го беше ударил с юмрук в гърдите и му беше изкарал въздуха. Беше забравил за този детайл и припомнянето на Дафи веднага извика спомена за това. Опитваше се да си събере мислите. И в същото време се опитваше да си поеме дъх.
— Ако ти трябва разузнавач, аз съм насреща — опита се да му подскаже решение Дафи.
— Той е наел стая в една къща на Вашингтон под името Бабкок — информира я бързо и й съобщи и останалите новини от последните часове. — Ако е наел склад под същото име, значи ще го намерим в регистрите в този офис там. И ще разберем кой точно е неговият склад.
— Забрави! — отвърна Дафи. — Първо да измъкнем Бен оттам, после ще мислим и за него.
— Няма начин — беше отговорът му.
— Съжалявам, че трябва да постъпя така — каза тя и бавно извърна глава към него.
Погледите им се срещнаха. След което тя просто го блъсна — тласна го, опирайки длани на гърдите му, от което той загуби равновесие, както се беше свил до нея, и политна върху чакълената настилка.
Тя с няколко бързи крачки преодоля разстоянието до оградата и атлетичното й тяло се закатери по телта като котка, подскачайки с такава лекота и ловкост, като че се беше упражнявала всеки ден. Прехвърли се отвъд и още по-бързо се спусна надолу. Нито за миг не се огледа назад, не искаше да му даде и най-малък шанс да се опита да я спре.
Скочи на земята и тъмнината я погълна.
70.
— Винаги съм искал да имам по-малко братче — каза Джони Гарман на Бен, след като момчето се беше свестило. — Аз съм Джони.
Бен откри, че се намира във вътрешността на склад гараж, приседнал на циментовия под далеч от голямата врата. Китките му бяха притиснати една до друга, както и краката му. Опита се да каже нещо, но устните му не искаха да се разтварят.
— Супер тиксо — обясни Джони. — Лентата ми беше почти на свършване, а пък ми трябва. Няма смисъл да се мъчиш — каза той, виждайки, че Бен се опитва да си извие ръцете. — Само ще те заболи, а аз пак ще те залепя. Ако седиш мирно, нищо няма да ти се случи.