Тя забави ход пред монетния автомат, като че искаше да получи отговор поне на някои от въпросите, които я вълнуваха, забеляза приближаването на Болд и се втурна към сградата с офиса.
Болд улови оръжието си с две ръце и го насочи леко надолу, автоматична реакция, породена от шестото чувство в отговор на подаден някъде дълбоко в него сигнал за тревога. По принцип не вярваше в подобен род предупреждения, но винаги им се доверяваше, когато се случеха.
Дафи с атлетичната си фигура на ежедневно спортуващ човек бягаше бързо. Ако ставаше дума за състезание, победителят беше предизвестен, но в случая за Дафи най-важно беше да открие Бен и тя намали ход, прокрадвайки се бавно покрай сградата, оглеждайки внимателно всяка по-гъста сянка. Болд я побутна изотзад и й прошепна:
— Движи се, движи се!
Тя беше стигнала ръба на сградата и не знаеше накъде да поеме — назад, покрай редицата складове, да продължи покрай стената на сградата. Той я побутна с лявото си рамо, после я улови с ръка да я спре, притисна я леко към ръба на сградата и й кимна с глава да продължи напред. Тя се извърна, за да го погледне, този път без възмущение и без да се дърпа от него. Така се придвижиха до тухлената ниша, където се почувстваха на защитено място, и той изсъска:
— Глупаво постъпи.
— Той е тук, по дяволите! Може да не вярваш, но…
— Ще го намерим — успокои я. — Ако е тук, ще го намерим. Той е дете. Любопитно дете, което е най-важното. Преждевременно развито. Нашата работа е да го предпазим — и себе си също — да не попадне в беда. Да не предизвика беда. — Докато говореше, внимателно оглеждаше наоколо, поглеждайки един-два пъти и към нея. От вниманието му не убягна и че той в момента играеше ролята на психолог, а тя на полицая, нуждаещ се от негова помощ. — Ще проверим зад всеки ъгъл, но няма да го правим хаотично. Ако действаме заедно — ти от едната страна, аз от другата, ще успеем да го завардим. Виж, това тук е като гигантски супермаркет. Ще го изпуснем, ако не направим огледа както трябва. — Тя изглеждаше леко зашеметена. — Чуваш ли ме?
Кимна му леко.
— И двамата искаме момчето да е добре — постара се да й внуши той, надяваше се, че докато я увещава с приказки и задържа в нишата, ще спечели време за пристигането на подкреплението, но ако трябваше изцяло да се облегне на тяхната помощ, трябваше сега да се върнат до колата му и да се свържат по радиостанцията или трябваше да залепи мобифона за ухото си и да прослуша препредаваната му размяна на съобщения на полицейската радиочестота — обаче търпението на Дафи започваше отново да се изчерпва. Усещаше я как се готви да предприеме нов рискован ход. Усещаше себе си принуден да действа, да бърза, а в такива случаи най-често правеше грешки. Трябваше да я ангажира с нещо, да я въвлече в план за действие, да насочи вниманието й към нещо определено. Ако тя се втурнеше да тича между складовете, можеше да предизвика смъртта на всички. Реши да я вразуми, като й каже истината. — Предупреждавам те — каза й той, не спирайки да оглежда наоколо, — че Гарман разполага с неограничено количество гориво. Длъжна си поне за момент да прецениш ситуацията от тази гледна точка.
И той се втренчи в нея.
— Намекът е ясен.
— Неограничено количество.
— Разбрах, сержант. Да действаме сега.
— Окей — кимна Болд, докато планът се оформяше в главата му, силно надявайки се подкреплението да дойде колкото е възможно по-бързо. — Тръгваме покрай първата редица. С оръжие напред. Вървим спокойно — суперспокойно — бавно. Търпеливо. Заемаме позиции в двата края. Завиваме зад ъглите и проверяваме отстрани. След това всеки към другия ъгъл, придържайки се към страничната стена, тогава осъществяваме зрителен контакт. Придържаме се плътно към складовете, проверяваме и се срещаме в центъра. Пресичаме до следващата редица и започваме отначало по същия начин. При нужда се крием в нишите между гаражните врати. Трябва да се движим спокойно и бавно, защото ще слушаме — гласове, движения, радио. Интересуват ни звуците и светлините. По тях ще се ориентираме. — Замълча за миг, давайки й възможност да попие думите му. — Ако тук се намира лабораторията му, складът му — а имаме причини да вярваме, че е точно така — то значи това е вторият дом на този психопат. Значи тук той се чувства като в свои води. — Той остави револвера си само в едната ръка и с показалеца на другата докосна челото си. — Запиши си го на челото — като в свои води. Готви се за изненади! Внимаваме да не е подготвил някакви капани — затова гледаме за кабели, сензорни датчици, кой знае? Толкова пъти досега ни изненада с най-неочаквани решения. Той изпитва особена гордост от тези свои нестандартни реакции. Така че да няма изненади пак. Не се поддавай и заблуждавай! Внимавай и наблюдавай!