— Етикети — констатира детективът.
— Да, мисля, че става дума за етикети. Но пък кой би могъл да знае със сигурност? Възможно е в кутиите да е имало църковни програми, политически памфлети и какво ли не още. Не можахме да ги разгледаме добре, защото се разпадат при съприкосновение с въздуха. Поради това решихме да ги изпратим във Вашингтон — надяваме се, че колегите ще са в състояние да стигнат до някакво категорично заключение, върху което да изградиш хипотезите си.
Болд през цялото време си водеше записки, макар да знаеше, че Бърни Лофгрийн ще му изпрати екземпляр от предварителния доклад на лабораторията. По принцип обаче тези доклади се пишеха на строго технически език и поради това на моменти бяха трудни за разбиране.
— Що се отнася до нас, най-тревожната новина е свързана с наличието на следи от стрихнин.
Болд неволно повиши глас.
— Какво?
— Във всяко едно мазе е възможно да попаднем на отрови против гризачи — предимно антикоагуланти. Стрихнинът обаче няма какво да търси в подобно помещение… особено пък в близост до работния плот, където го намерихме. Попаднахме на следи в някои от пробите с пепел — искам да ти обърна внимание, че става дума за съвсем минимално количество, едно на милион — но следите категорично са от стрихнин, който се е намирал в близост до изследвания от нас участък.
— Холера?
— Ако е била там, бактерията е била стерилизирана от огъня. Почти сме сигурни, че останките от електрооборудването, които открихме, чудесно пасват на параметрите на инкубатора, който доктор Мен ти е описал. Освен това попаднахме на обилно количество разтопени полимери — материал, който се използва при производството на лабораторни предметни стъкла.
— Значи в мазето се е помещавала домашната му лаборатория — заключи Болд.
Лофгрийн кимна.
— Твърде е възможно. — Очните му ябълки се въртяха непрестанно като да бяха на пружини.
— Защо му е бил нужен стрихнин? — Болд зададе въпроса на себе си, но Лофгрийн побърза да отговори.
— Преподобният Джим Джоунс и лимонадата „Кул-Ейд“11 — припомни му Лофгрийн. — Масовото клане в Гана. Случаят Судафед тук при нас. Масовото натравяне с тиленол12. Предпочитаната отрова за подобни престъпления — поясни той. — Без вкус и мирис, лесно се смесва с други вещества.
— Масово отравяне? — сепна се Болд, спомнил си за заплахите, изпратени по факса.
— При холерата — напомни му Лофгрийн — пациентът има доста прилични шансове да оживее, в случай че болестта се открие навреме и се лекува както трябва. При стрихнина това не е възможно. Отровата действа изключително бързо — няколко минути и край! Ето тук се крие основната разлика.
— Няколко минути — повтори Болд и отново си припомни заплахата на Колфийлд да убие стотици хора.
Телефонът на Лофгрийн иззвъня. Той намали музиката, вдигна слушалката и след миг затвори. Обърна се към Болд.
— Обади се Матюс. Казва, че има за теб добри новини.
— Крайно време беше.
— Можем ли да си позволим риска да покажем снимката му пред медиите? — попита Болд, окрилен от положителната идентификация, извършена от Макнамара.
— Мисля, че не — отвърна Дафи. — Две неща ще се случат, ако онзи тип види собствената си снимка по новините: първо, той ще потъне вдън земя и ние ще се простим напълно с шанса да го заловим край някой от банкоматите; и второ, престъпникът ще се почувства предаден и измамен и може да премине към още по-жестоки заплахи. Нека да се консултирам с Клемънтс. Той ще ни посъветва нещо.
Болд й разказа за стрихнина. Двамата обсъдиха възможните психологически мотиви за прибягване към по-смъртоносна отрова, а Дафи отново заговори за доктор Клемънтс. Болд стана да си върви, но преди това си направи копие от снимката. Оригинала остави при една от волнонаемните служителки с молба снимката да бъде размножена и с нея да бъдат снабдени всички патрулиращи полицаи. Издадена бе заповед за повишено внимание — всеки полицай бе длъжен да задържи Колфийлд, ако случайно попадне на него.
11
Има се предвид масовото самоубийство, заповядано от преподобния Джим Джоунс на членовете на неговата секта „Хората от храма“ и извършено на 18.11.1978 г. в Джоунстаун, Гвиана. 914 мъже, жени и деца изпиват лимонада „Kool-aid“, примесена с цианкалий. — Б.пр.
12
Марка хапчета против главоболие. Препаратът вдига много шум през 1982 година, когато 7 души умират в Чикаго от таблетки тиленол, отровени с цианкалий. Убиецът остава неоткрит. — Б.пр.