Ла Моя връхлетя през секретната врата, която ограничаваше достъпа до помещенията на отдел „Убийства“, огледа се набързо и се провикна към Болд:
— Намерих свидетел!
Болд го поведе към малката стаичка за разпити, която вонеше на пот и цигарен дим. Когато беше особено развълнуван, кафявите очи на Ла Моя се уголемяваха, лицето му сякаш изтъняваше, гласът му ставаше писклив.
— Добре. Ето за какво става дума. Провеждам си аз стандартен разпит. Типична домакиня от предградията. Бяла англосаксонска протестантка7. Волво. Скъпи дървени подове. Познаваш този тип. Но когато се представям на вратата, тя като че ли подскача от уплаха. Сякаш и друг път си е имала вземане-даване с ченгетата. А може би дори твърде често. В началото си помислих, че сигурно съпругът й е пияница или комарджия, или пък често го безпокоят момчетата от Нравствената полиция. Допуснах дори, че е възможно да се друса и да търгува с наркотици, а тя да умира от страх. Започнахме да говорим за „Фуудланд“ — тя е една от списъка ни с тридесет и четирите клиенти, пазарували в онзи отрязък от време — а тя се притеснява все повече и повече. Още не съм й задал въпроса, а тя вече клати отрицателно глава и поглежда към вратата. Нали си ги виждал такива? Значи иска да ме изгони. Започнах да си мисля, че може би очаква съпругът й да се прибере по-рано. А после си викам може пък самата тя да има проблеми. Откъде да зная? Жената се вкисва все повече. И тогава чувам, че задната врата се отваря, а майката буквално извива врат като бухал, опитвайки се да надникне в кухнята… само че аз я изпреварих. И кого мислиш видях? Нея!
— Нея? — повтори Болд.
— Нашата видеокралица, госпожица „Фуудланд“. Онази с широкото палто и пробитите уши.
— Нея? — отново повтори Болд, този път силно развълнуван.
— Знам, че си мислиш, че не мога да съм сигурен, защото я видяхме много бегло на онези записи… но чуй какво ти говоря… Ти ме познаваш, нали? Аз разбирам от жени. Какво да ти кажа? Ние всички гледахме онзи запис безброй пъти. А това момиче Макнамара има абсолютно същата походка и маниери. И извърна глава по същия начин, когато ме видя да разговарям с майка й. И още нещо: Тя моментално позна, че съм ченге. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Човек ги чувства тия неща. Тя разбра, че съм от полицията, и изобщо не й беше до приказки.
— Разпита ли я?
— Не, по дяволите! Малолетна е. Майката изобщо не ми позволи и си мисля, че може би ще трябва да изискаш заповед за обиск. Да видим дали няма да намерим дрехите, които видяхме на записа.
— Никога няма да получим такава заповед — заяви Болд.
Детективът бръкна в джоба на сакото си и извади оттам лист хартия.
— Страйкър вече се погрижи. Обясни, че понеже момичето е малолетно, изобщо няма да можем да припарим до досието й без някой от прокуратурата да го изиска.
— Досието й? А тя е малолетна?
— Клептоманка е. През последните шест месеца е била арестувана седем пъти за кражби от магазини. Сериозна клептоманка ти казвам! Краде от аптеки, универсални магазини, магазини за железария… какво ли не! И все големи неща. Предмети, които е почти невъзможно да бъдат изнесени незабелязано. Така че може би тези кражби са нещо като игра за нея.
— Но ако тя е клептоманка… — започна Болд.
— … това означава, че по всяка вероятност е крадяла, а не е оставяла заразени консерви по рафтовете.
— Което пък означава, че не е нашият човек. Но може да го е видяла. В края на краищата времето съвпада. Съществува един-единствен интервал от седем секунди, през който някой е поставил онези пет консерви със супа на рафта.
— Кога можем да я разпитаме?
— Сигурни ли сме, че момичето ще си бъде вкъщи?
— Тя е включена в програмата за домашен арест на малолетни престъпници. Разрешено й е да ходи единствено на лятно училище. Оттам се прибира направо у дома и не излиза никъде. Или поне така би трябвало да бъде. Нашият запис от „Фуудланд“ доказва, че Холи отново се е държала като лошо момиче — изобщо не е трябвало да бъде в магазина по онова време.
— Щом е била арестувана за кражби толкова много пъти, едва ли можем да се надяваме, че ще научим много от един приятелски разговор във всекидневната на майка й — отбеляза Болд.
— Може би имаш право — съгласи се Ла Моя.
— Ще ми се да направим едно показно претърсване на къщата — методично и бавно, за да сме сигурни, че ще я уплашим. Да й сервираме нещо, което не е виждала до този момент. И държа тя да е там през цялото време и да наблюдава отстрани. После я докарваме тук, вкарваме я в тая кутийка и оставяме Бръснача да й прочете Евангелието. После влизам аз, заговарям я приятелски, и ако имаме късмет, току-виж проговорила. Ако ли пък откаже, ще я забодем с обвинението, че е нарушила условията по домашния арест, ще й подхвърлим една затворническа пижама и ще я оставим да прекара нощта в клетката за малолетни. А на сутринта ще я подхванем отново.
7
С това понятие се обозначават средните и горните социални слоеве в САЩ, в които и до днес доминират бели с религиозно-консервативни ценности. — Б.пр.