Уолтър Рой Хамънд живееше в квартал, който приятелката на Дафи, Шарън, наричаше бавно загниващо населено място. Жителите на Понтасет Пойнт обаче възприемаха квартала си като напредничав и прогресивен. Пред къщите имаше морави с размера на пощенски марки. Възстановителният център, който включваше игрище за шавълборд9, три тенискорта и басейн, се намираше в близост до Хоспис — невзрачен на вид дом за възрастни, който по всяка вероятност едва успяваше да посрещне минималните изисквания на щатското законодателство.
Хамънд имаше изкуствени ченета и светлорозов слухов апарат, а увисналият му като парашут търбух свидетелстваше за цял един живот, прекаран в тъпкане с пържени картофи и хамбургери. По всичко личеше, че този тип никога не се навеждаше да вземе от земята онова, което бе изпуснал — кафявият му килим бе осеян с всевъзможни химикалки, хартийки от бонбони, та даже и две лъжици, които щяха да изчакат на пода пристигането на момичето, което почиства къщата. Телевизорът, с размери на хладилник, поставен пред един от двата прозореца в стаята, бе усилен до последно и си остана така даже и след като Дафи помоли да го изключи.
— Надявам се, че не носиш касетофон, нали? — Мъжът срещу нея имаше стоманеносини, студени като лед очи и огромни ръце с къси пръсти, изрязани до кръв нокти и набръчкана, покрита със старчески петна кожа.
— Никакви касетофони — увери го Дафи.
— Затова ли каза, че разговорът ще бъде неофициален10?
— Може и така да се разбере — съгласи се тя, а сърцето й взе да бие учестено. Защо й задаваше всичките тези въпроси?
— Мисля, че така ще е най-добре, госпожо — заяви той.
— Чудесно. Значи разговорът ни ще си остане неофициален.
— И какво точно искате от мен?
Дафи премери с поглед събеседника си.
— А вие какво си мислите, че мога да искам, господин Хамънд?
— Викай ми Рой. Всички ме наричат така. — Външният й вид му допадаше — Дафи отвратена съзря блясъка, появил се в очите му. Мислеше си, че щеше да е по-добре, ако се бе сетила да си облече сако. — Нямам и най-малка представа — отвърна той.
— Ама никаква?
— Опитваш се да ме ядосаш ли?
— Допреди четири години сте работил като инспектор в щатското управление на ХЕИ.
— Това го пише в трудовата ми книжка.
— Името „Лонгвю фармс“ говори ли ви нещо?
Увисналата му гуша се разтресе, когато той преглътна на сухо. Този път не успя да изиграе ролята си на човек, отегчен до смърт от въпросите й.
— Всяко едно предприятие, което съм инспектирал редовно през годините, ми говори нещо, госпожо. Те са част от живота ми, нали разбирате? Част от работата, която вършех, за да си изкарвам прехраната. И какво точно искате да знаете за „Лонгвю фармс“?
— Ето това. — Тя му подаде двете фотокопия — преди и след фалшификацията.
Гушата му, която й напомняше за охранена боа, отново помръдна. Очите му премигнаха няколко пъти. Все знаци, които според Дафи говореха за нарастваща тревога. Той изключи телевизора и регулира слуховия си апарат, който изпищя пронизително, докато Рой си играеше с него. Побелелият му език се плъзна по напуканите му устни, но устата му си остана мъчително суха.
— Тези два листа свързани ли са с някакъв въпрос? — попита той.
— Какво означават различията между двата документа?
Той се замисли за момент. Очите му се спираха ту върху Дафи, ту върху двата документа в ръката му.
— Не зная откъде си взела това — той посочи първоначалния доклад. — Но този тук — Рой разклати доклада за салмонелата — носи по-късна дата и поради тази причина е официалният документ, издаден от управлението. Но да си призная честно, госпожо, аз вече не работя там и ми се струва, че си дошла да разговаряш с неподходящ човек.
— Според оригиналния документ — Дафи подчерта думата оригинален — вие сте бил проверяващият инспектор. — После додаде: — В следващия документ обаче името е било променено.
— Знаеш ли — лицето му изведнъж почервеня, ноздрите му се разшириха от гняв, — наистина си спомням този случай.
— Страхотно — равнодушно заяви Дафи. Искаше той да разбере, че не му вярва особено.
— Навремето бяхме страхотен екип, госпожо. А после почнаха да вземат на работа всякакви цветнокожи — и това по нареждане на правителството на САЩ — и нещата се влошиха катастрофално.
10
Игра на думи. На английски неофициален — off the record. Думата record означава още и записвам. — Б.пр.