Пол Дохърти
Безбожникът
(книга 2 от "Загадките на Александър Македонски")
Исторически личности в текста
Филип Македонски — цар до убийството му през 336 г. пр.Хр.; баща на Александър
Олимпиада — дъщеря на царя на молосите, съпруга на Филип, майка на Александър; сърегентка на Македония по времето на завладяването на Персия от Александър
Александър — син на Филип и Олимпиада
Черния Клит — брат на дойката на Александър; личен телохранител на Александър
Хефестион — близък приятел на Александър
Аристандър — придворен магьосник, съветник на Александър
Аристотел — учител на Александър в горите на Миеза; гръцки философ
Сократ — атински философ; признат за виновен в „безбожие“, принуден да изпие отрова
Апелес — ефески художник, придворен художник на Александър
Парменион, Птолемей, Селевк, Аминт, Антипатър (оставен като сърегент в Македония), Неарх, Никанор
Дарий III — цар на царете
Мемнон Родоски — гръцки наемник на служба при персите, един от малкото пълководци, които са успявали да победят македонската армия
Багей — везир, екзекутиран по заповед на Дарий III
Предговор
През 336 г. пр.Хр. Филип Македонски загива в зенита на славата си, убит от бивш любовник, точно когато трябва да получи признанието на завладените от него държави. В Гърция и Персия цари радост — нарастващото превъзходство на македонското царство ще бъде обуздано. Подозрението за убийството на Филип пада веднага върху жена му — известната му с интригите си Олимпиада, царицата вещица, и върху единствения им син, младият Александър. Враговете на македонците тайно предвкусват една възможна гражданска война, която ще унищожи Александър и майка му, и ще сложи край на заплахата за гръцките държави, както и за разрастващата се персийска империя на Дарий III. Скоро Александър им доказва, че грешат. Съвършен актьор, хитър политик, безмилостен боец и блестящ военачалник, за две години той смазва всяка съпротива в държавата, побеждава дивите племена от север и е обявен за върховен военачалник на Гърция. Той става предводител на новия поход срещу Персия, за да отмъсти за нападенията на Кир Велики и неговите наследници срещу Гърция столетие по-рано.
С пълното унищожение на великата Тива, родния град на Едип, Александър показва, че няма да търпи съпротива. След това поема на изток. Обявява, че е готов да отмъсти за нещастията на гърците. Дълбоко в себе си той иска да задоволи жаждата си за завоевания, да стигне края на света, да докаже, че е по-велик воин от Филип, да спечели благоволението на боговете, както и да потвърди разпространяваните от майка му слухове, че е заченат от бог.
През пролетта на 334 г. пр.Хр. Александър събира войските си в Сестос, докато зад проливите Дарий III, неговият „пазител на тайните“, Митра и военачалниците му планират пълното унищожение на самозабравилия се македонски цар. Но Александър е готов за тотална война. Той прекосява морето, стъпва в Азия и разбива персийската войска при Граник. После поема на юг, завземайки важни градове, в търсене на пристанище, където може да влезе флотата му. Тогава Александър завзема „Златния Ефес“. Подобно на много гръцки градове, на европейския континент или в персийската империя, Ефес се разкъсва от политически борби — богатите, консервативни олигарси подкрепят персийските закони и яростно се противопоставят на демократите. Александър навлиза в този водовъртеж от насилие, смразяващи интриги и предателства. Дарий и Митра го наблюдават: може би Александър ще бъде впримчен в кървавата политика на Ефес и ще забрави мечтите за война сред удоволствията, които предлага този разкошен град. Персите и гърците тайно заговорничат едни против други. Дарий се надява да притисне Александър веднъж завинаги и да го унищожи напълно, докато върховният военачалник на Гърция крои планове как да се измъкне от мрежата, която се затяга около него…
Пролог
„Александър стигнал до Ефес за три дни… Жителите на града, освободени от страха от своите политически господари, горели от нетърпение да избият мъжете, които били призовали Мемнон.“