Освен това, независимо от скромните си размери, Амбър-демоните бяха невероятно силни. Особено женските. Ейдолон вече беше имал щастието да изпита тази тяхна сила в леглото и то дори няколко пъти. В действителност, той планираше да вземе точно Амбър-женска като своя първа инфадре, когато вече нямаше да може да се съпротивлява на процеса на окончателното съзряване, който започваше да оказва влияние върху тялото му. От Амбър самките излизаха добри майки и само единици от тях убиваха децата си, родени от демоните Семинус.
Като отблъсна настрана мислите, които все по-често го безпокояха от момента на началото на Изменението, Ейдолон хвърли поглед към лицето на пациента си. Кожата на демона, вместо наситения си червен цвят, в момента беше бледа от кръвозагубата и болката.
- Как се казваш?
- Дърк - простена пациентът.
- Слушай, Дърк. Смятам да зашия тази рана, но това ще боли. Много. Постарай се да не мърдаш. И не викай като треперещо нищожество.
-Дай ми нещо за болката, ти шибан паразит такъв -проръмжа болният.
-Искаш да кажеш лекар - поправи го Ейдолон и кимна към подноса с инструменти, при което Пейдж, една от малкото човешки медицински сестри, му подаде клампите.
-Дърк, приятелю, успя ли да похапнеш от детето на Амбър-демоницата, преди тя да те хване?
Шейд направо излъчваше ненавист, когато Дърк замота глава; острите му зъби бяха оголени, а очите му пламтяха в оранжево.
- Значи, днес определено не е бил твоят ден. Хем не си похапнал както трябва, хем и срещу болката нищо няма да получиш.
Позволявайки си да се усмихне хищнически, Ейдолон стисна повредената артерия на две места. Дърк изригна проклятия, като с всички сили се опитваше да се измъкне от ремъците, които го удържаха върху операционната маса.
- Скалпел.
Пейдж подаде искания инструмент и Ейдолон направи умел разрез между клампите. Шейд се приближи, за да наблюдава как брат му изрязва разкъсаната част на артерията, след което прикрепя равните срезове. Топло потръпваме премина по дясната му ръка, покрай татуировките, и се спусна право надолу към върха на пръстите му, покрити с ръкавица, и артерията на мъжа се срасна. Хранещият се с деца демон вече можеше да не се страхува, че ще му изтече кръвта. Макар че изражението върху лицето на Шейд трябваше да го накара да се замисли за шансовете си за оцеляване, след като напуснеше болницата. Не за пръв път Шейд спасяваше нечий живот само за да го отнеме веднага, след като пациента го изпишеха.
-Кръвното налягане спада - погледът на Шейд беше прикован към монитора в близост до леглото на болния. -Може и да е от шока.
- Някъде все още кърви. Налягането трябва да се увеличи.
С голяма неохота Шейд положи широката си длан върху челото на Дърк. Цифрите на монитора отначало рязко паднаха надолу, после скочиха нагоре, като след секунда се стабилизираха. Но тези промени бяха временни. Силите на Шейд не можеха да поддържат живота, ако той просто беше напуснал тялото. Така че, ако Ейдолон не откриеше причината, каквото и да направеше Шейд, резултатът щеше да бъде същият. Бързият оглед върху другите рани не даде никакви обяснения за падането на жизнените показатели, но... ето тук, точно под дванайсетото ребро на пациента, имаше свежа рана. Под тънкия и равен белег нещо се пенеше.
- Шейд!
- Ад и дяволи! - въздъхна Шейд. Той повдигна поглед към брат си и прокара ръка по напълно черните си коси; същия цвят като тези на брат му, но по-дълги от неговите, стигащи до раменете му. - Може да не означава нищо. Може и да не са Гуловете.
Немъртвите! Не чудовищата канибали, както си мислеха за тях хората, а онези, които търгуваха с демонски вътрешни органи и ги продаваха на черния пазар на Отвъдното. Ейдолон леко натисна върху белега, надявайки се, че брат му все пак е прав. В което много се съмняваше - не беше чак толкова зелен.
- Дърк, какъв е този белег?
- Порязах се.
- Това е белег от хирургически срез.
ЦПБ беше единственото медицинско заведение в целия свят, където оперираха демони, а Дърк никога досега не е бил техен пациент.
Ейдолон долови тънкия аромат на страха.
- Не. Това беше нещастен случай. - Раненият стисна ръце в юмруци, докато очите му, лишени от клепачи, се разшириха. - Трябва да ми повярвате!
- Дърк, успокой се! Дърк?
Мониторът запищя, предупреждавайки ги за критичното положение, докато хранещият се с деца демон започна конвулсивно да се блъска върху леглото.
- Пейдж, дръж го по-здраво. Шейд, поддържай го жив.
Зловещият вой сякаш се разнесе от всяка пора от тялото на Дърк и малкото оградено пространство на стаята се изпълни с ужасната смрад, наподобяваща на смес от гниещ бекон и земя, което накара Пейдж да повърне обяда си в кофата за боклук.