Линията, показваща сърдечния ритъм на монитора, стана права. Шейд махна ръка от челото на пациента.
-Мразя, когато става така. - Като си задаваше въпроса какво би могло да уплаши Дърк толкова, че той да реши да прекрати работата на собствените си органи, Ейдолон отвори белега с леко движение на скалпела. Вече се досещаше какво щеше да открие, но все пак искаше да се увери.
Шейд бръкна в джоба на медицинската си униформа и извади неизменно лежащото там пакетче с дъвки.
-Какво е изчезнало?
-Торбичката Пен-Тай. Тя се занимава с преработката на хранителните отпадъци и ги връща обратно в тялото. Затова този вид демони не се занимават с уриниране или дефекация.
-Удобничко - измърмори Шейд. - Какво може да прави някой с нея?
Пейдж все още прикриваше уста с хирургическа салфетки. Лицето й имаше зеленикав оттенък, макар че вонята от пациента им почти се беше разсеяла.
- Съдържанието на торбичката се използва при някои ву-ду-проклятия; онези, които оказват влияние на дейността на червата.
Шейд поклати глава и протегна лентичка дъвка към сестрата.
- Нима не остана нищо свято? - Той се обърна към Ейдолон. - Защо просто не са убили и него? Другите ги бяха убили.
-Той е представлявал много по-голяма ценност, но оставен жив. Тези демони, в продължение на няколко седмици, могат да си отгледат друг такъв орган.
- Който отново може да бъде взет. - Шейд произнесе тирада, съставена предимно от ругатни, които Ейдолон никога досега не беше чувал през своя вече почти стогодишен живот. - Сигурно е работа на Егида. Болни копелета!
Които и да бяха тези негодници, явно имаха много работа. За последните две седмици в болницата бяха постъпили дванайсет обезобразени тела, като степента на насилие ставаше все по-голяма. При някои от жертвите си личеше, че ги бяха рязали, докато са били все още живи и в съзнание.
За съжаление, демоническото общество изобщо не се интересуваше от този факт, а онези, които това ги вълнуваше, не желаеха да си сътрудничат със Съветите на другите видове демони и да организират общо разследване.Ейдолан все повече се безпокоеше от това и то не само поради факта, че е замесен някой, който беше на „ти“ с медицината, а и защото разбираше, че онези касапи можеха да хванат и някого от неговите познати - беше просто въпрос на време.
- Пейдж, съобщи на момчетата от моргата да приберат тялото. И им кажи, че са ми нужни копия от отчета за аутопсията. Възнамерявам да разбера кои негодници стоят зад всичко това.
- Ей, док! - Ейдолон не беше успял да направи десетина крачки, когато иззад своето триъгълно бюро го извика Нанси - вампирката, която работеше като медицинска сестра, още преди да я превърнат в такава преди трийсет години.
- Позвъни Скалк и каза, че води Круентус. Приблизително време на пристигане - до две минути.
Ейдолон едва не застена. Круентусите живееха, за да убиват. Желанието им да унищожават всичко живо беше толкова велико, че понякога самите те се разкъсваха един друг на парчета, по време на процеса на чифтосване. Техният последен пациент - Круентус - беше успял да се освободи от оковите си и разруши почти половината болница, преди да го хванат и натъпчат с успокоителни.
- Приготви втората стая за преглед, снабдена със златните ограничители, и извикай д-р Юрий. Той обича Круентусите.
- Освен това тя каза, че ще доведе и необикновен пациент.
При тези думи той вече наистина застена. Последният необикновен пациент на Скалк беше куче, блъснато от автомобил. Наложи се да вземе песа със себе си вкъщи, защото, ако го пуснеше на воля в отделението за спешна помощ, беше все едно да предложи свежо месо на някои членове от персонала на болницата. И сега тази проклета улична твар беше успяла да изгризе три чифта от обувките му и беше припознала дома му за своя собствена територия.
Шейд се разкъсваше между желанието да се скара със Скалк, неговата сестра Амбър-демон, и потребността си да пофлиртува с Нанси, с която вече беше успял да преспи два пъти. Във всеки случай, поне Ейдолон знаеше за толкова.
- Направо ще я довърша. - Изглежда, раздразнителността беше надделяла.
- Няма, ако аз успея първи да се добера до нея.
- Ти нямаш право да я докосваш.
- Ти никога не си казвал, че не мога да я убия - уточни Ейдолон. - Ставаше дума само за това, че не трябва да спя с нея.
- Вярно - и Шейд сви рамене. - Тогава я убий. Майка ми никога не би ми го простила.