Выбрать главу

Предположението на Шейд беше вярно. Макар Ейдолон, Шейд и Рейт да бяха чистокръвни демони Семинуси, родени от един отдавна мъртъв баща, техните майки бяха от различни видове демони. И сред тях само майката на Шейд имаше майчински чувства и се опитваше да защити детето си.

Отраженията на червени мигащи светлини затанцуваха но тавана и оповестиха пристигането на автомобила на Бърза помощ. Малко по-късно стаята беше залята от по-силната червената светлина, което накара надписите по сивите стени да изпъкнат. Безличният сиво-кафяв цвят не беше първият избор на Ейдолон, но заклинанията се задържаха в него много по-добре, отколкото във всеки друг. А в болницата, където всеки беше нечии смъртен враг, трябваше да се използва всяко преимущество. Затова символите и заклинанията бяха малко изменени, за да се увеличат защитните им свойства.

И бяха изписани не с боя, а с кръв.

На подземния паркинг се появи линейката на Бърза помощ и в кръвта на Ейдолон рязко се плисна гореща вълна от адреналин. Той обожаваше работата си. Обичаше да управлява своето собственото адско късче така, че то да бъде максимално близко по същността си до Рая.

Болницата, разположена под шумните улици на Ню Йорк и скрита със заклинание точно под носа на нищо неподозиращите хора, беше негово творение. Дори много повече от това. Тя беше неговото обещание пред всички демони, без значение къде живееха - в недрата на земята, на повърхността й или сред хората - че към тях ще се обръщат без дискриминация, независимо от вида, към който принадлежаха.

Вратите на приемното отделение на Бърза помощ се отвориха настрани и парамедикът - колега на Скалк - верволф, който ненавиждаше всеки и всичко, вкара носилката с внимателно овързания към нея Круентус. Ейдолон и Шейд тръгнаха след тях. И макар че всеки от братята беше висок около метър и деветдесет, Люк се извисяваше над тях поне с още десетина сантиметра, което ги караше да се чувстват джуджета.

- Круентус - проръмжа Люк. Той ръмжеше винаги, дори когато беше в човешка форма, както сега например. - Намерен в безсъзнание. Открита фрактура на десния крак. Пробит череп отзад. И двете рани вече се затварят. Не се затварят дълбоките, разкъсни рани на корема и гърлото.

Ейдолон изви вежда, когато чу последната информация. Само злато или оръжие със заклинание можеха да нанесат незарастващи рани. Всички останали наранявания щяха да зараснат сами, когато Круентусът дойдеше в съзнание и способността му към регенерация се усилеше.

- Кой е извикал помощ?

- Намерил ги е някакъв вамп. Круентусът и... - и Люк посочи с пръст към автомобила на Бърза помощ, от който Скалк сваляше втората носилка... - това.

Ейдолон рязко спря, Шейд - също. За няколко секунди и двамата много внимателно разглеждаха човешката жена, лежаща в безсъзнание. Някой от парамедиците беше разрязал дрехите й от червена кожа и сега те лежаха под нея. Създаваше се впечатление, че жената сякаш беше одрана. От дрехите й бяха останали само сутиен и бикини в черен цвят и разни кобури, прикрепени към раменете и глезените. Тръпка премина по тялото на Ейдолон. По дяволите, не, само не и това!

- Ти си довлякла в моето отделение на Бърза помощ убийца от Егида? За какво си мислеше, в името на всичко нечестиво?

- А какво ще ми заповядаш да направя с нея? Нейната колежка вече е храна за плъховете.

- Круентусът се е справил с една от Егида? - попита Шейд и когато сестра му кимна, премести поглед върху ранената жена. Обикновените хора не представляваха заплаха за демоните, но онези, които бяха в Егида - гилдия от воини, заклели се да изтребят всички демони - не бяха обикновени. - Никога не съм си мислил, че ще благодаря на Круентус. Трябвало е и тази да превърне в храна за плъхове.

-Това вместо нас могат да го направят и раните й. -Скалк започна да изрежда нараняванията й, всички от които биха сериозни. Най-лошата от тях беше пробитият бял дроб - той имаше всички шансове да убие жената най-бързо от всички други рани. Скалк беше направила всичко, за да понижи налягането в дробовете и към момента убийцата на демони беше в стабилно състояние, а цветът на лицето й - в норма. - И, - добави Скалк - аурата й е много слаба, тънка. От известно време тя не е била напълно здрава.

Към тях се приближи Пейдж. Кафявите й очи светеха от нещо подобно на благоговеен страх.

-Никога по-рано не съм виждала Бъфи. Искам да кажа, жива.

-Аз съм виждал. Няколко. - Зад гърба на Ейдолон се разнесе гласът на Рейт. - Но те не останаха живи задълго. -Рейт - много приличащ на братята си, ако не се вземеха под внимание сините очи и изрусената коса, дълга до раменете - хвана носилката. - Аз ще я изнеса извън пределите на болницата и ще се избавя от нея.