Да се избавят от нея. Трябваше да постъпят точно така. И края на краищата, точно това направиха воините от Егида с техния брат Роуг - загуба, която и досега оставаше като отворена рана в душата на Ейдолон.
- Не! - изрече той, изцяло протестирайки и срещу собственото си решение. - Почакай!
Колкото и съблазнителна да беше мисълта да разреши на Рейт да направи онова, което беше предложил, само на три вида същества можеше да бъде отказана помощ, ако следваха Устава на ЦПБ, написан от Ейдолон собственоръчно. И воините на Егида в този списък ги нямаше -недоглеждане, което трябваше да поправи в най-близко бъдеще. След като заемаше длъжност, еквивалентна на длъжността на шеф на болницата, Ейдолон имаше правото на решаващ глас. Той можеше да обрече жената на смърт, но сега с нея им се явяваше рядка възможност. Личната вражда с воините на Егида трябваше да бъде отместена настрана.
- Отведете я в първи кабинет.
- Ейдолон, - изрече Шейд с глас, пълен с неодобрение, в този случай да я хванем и пуснем на свобода не е добра идея. А ако това е клопка? Ако на нея има някакво проследяващо устройство?
Рейт се огледа с такъв вид сякаш очакваше убийците от Егида - или Пазителите, както се наричаха самите те - да се появят от нищото.
- Ние сме под защитата на Небесното заклинание.
- Само в този случай, ако нападението става в рамките на болницата. Ако разберат къде се намираме, те ще могат да си поиграят с нашето здание също както го направи Осама бин Ладен с кулите.
- Ние ще я излекуваме, а за останалото ще се притесняваме после. - И Ейдолон забута носилката с жената към подготвения кабинет. По петите го следваха двамата му братя-параноици и Пейдж. - Така ние ще имаме възможност да узнаем за тях повече. А получаването на тези знания в този момент превишава всички заплахи.
Ейдолон освободи ремъците, удържащи пациентката на носилката, и повдигна лявата й ръка. Сребърният, леко потъмнял пръстен на един от пръстите й изглеждаше достатъчно обикновено, но когато го свали, защитният надпис, гравиран на обратната му страна, потвърди съпричастността й към Егида. Това накара сърцето му да се свие. Ако слуховете бяха верни, то всяко ювелирно украшение със защитно заклинание даваше на Пазителите допълнителни възможности: по-добро нощно зрение, съпротива към някои заклинания, способност да виждат през мантии-невидимки и още Бог знае какво.
- Надявам се, че знаеш какво правиш - Рейт дръпна завесата и скри зяпащия от коридора персонал.
Съдейки по количеството на зяпачите, сътрудниците си бяха предали новината един на друг. Ела да погледнеш Бъфи - нощният кошмар, криещ се под леглата ни.
- А ти не си толкова страшна сега, нали, малка убийце? - промърмори Ейдолон, докато си слагаше ръкавиците.
Горната й устна леко потрепна сякаш жената можеше да го чуе. Внезапно Ейдолон почувства увереност, че за нищо на света нямаше да изгуби пациентката пред него. Смъртта не обичаше силата и упоритостта - все качества, които просто се излъчваха от тази смъртна жена. И съвсем несигурен как да се отнесе към възможността за оцеляване на ранената, Ейдолон разряза презрамките на сутиена й и пристъпи към оглед на раната на гърдите. Шейд, който се мотаеше наоколо в очакване да започне смяната му, беше стабилизирал жизнените й показатели. Магическото му докосване облекчи нейното затруднено, бълбукащо дишане.
-Пейдж, направи анализ на кръвта и определи групата. А дотогава дай човешка първа група.
Медицинската сестра пристъпи към изпълнението на възложената й работа. Ейдолон разшири със скалпела най-сериозната рана на Унищожителката. През направения отпор на гърдите й, от наранената тъкан на белия дроб, забълбука кръв, изпълнена с мехурчета, когато Ейдолон вкара пръсти в тялото на жената, за да срасне разкъсаните краища.
Рейт беше кръстосал силните си ръце пред гърдите. Мускулите на бицепсите му потрепваха сякаш мъжът нямаше търпение да обвие ръце около гърлото на Унищожителката на демони.
-Цялата тази ситуация ще ни излезе през носа, но вие двамата сте прекалено тъпи и инатливи, за да го разберете.
-Каква ирония, - с безизразен глас проговори Ейдолон, че точно ти четеш на нас лекция за инат и тъпотия.
Рейт показа на брат си среден пръст, а Шейд се разсмя.
-Някой е станал със задника нагоре. Търсиш си дозата ли, братле? Видях горе един достатъчно вкусен на вид наркоман. Защо не закусиш с него?
- Върви на...
- Млъкнете! - сряза ги Ейдолон. - И двамата. Нещо не е наред. Шейд, погледни това - и той насочи светлината на медицинската лампа над главите им към раната. - Аз не съм бил в медицински колеж от няколко десетилетия, но съм се занимавал с лечението на достатъчно количество хора, за да мога да разбера, че това не е нормално.