Шейд погледна към органите на жената - плетеница от вени и артерии, които грубо се преплитаха с удивителната тъкан на нервните окончания на мускулите и видоизменената структура на белите дробове.
- Впечатлението е такова, че тук сякаш е избухнала бомба. Какво е това?
- Нямам представа. - Той никога не беше виждал нещо подобно на бъркотията, която гледаше сега във вътрешностите на жената. - Я виж това. - Ейдолон посочи към черната капка, която приличаше на съсирена кръв. Пулсиращ и трансформиращ се съсирек от кръв, който буквално пред очите им поглъщаше здравата тъкан. - Впечатлението е такова, че това се опитва да заеме доминиращо положение.
Ейдолон отново хвърли поглед към пихтиестата маса. Дъхът му буквално секна и той се олюля на пети.
- Всички кръгове на Ада! - въздъхна Шейд. - Тя е шибан демон.
- Ние сме шибани демони! Тя е нещо друго.
И Ейдолон за пръв път си позволи внимателно, без да бърза, да огледа почти голата жена, като започна от пръстите на краката с черен педикюр и завърши с разрешената коса с цвят на червено вино. Гладката кожа покриваше мускули, които дори и сега, когато тя не беше в съзнание, показваха натренираност. Беше на около двайсет и пет години, в самия си разцвет и ако тя не беше техей смъртен враг, Ейдолон би казал, че жената е достатъчно чувствена. Той докосна с пръсти парчетата срязани дрехи. Винаги беше имал слабост към жени в кожа. В най-добрия случай - към кожени мини поли; но и панталоните с ниска талия също не бяха зле.
Рейт хвана с пръсти брадичката й, повдигна лицето й и внимателно започна да го оглежда.
- Мислех, че в Егида има само хора. Тя изглежда като човек. Мирише на човек. - Кучешките му зъби проблеснаха, когато прокара език по кървавите рани на врага й. - И на вкус е като човек.
Ейдолон усети някаква много странна преграда, която разделяше напречно дебелото черво.
- Какво съм казвал за навика ти да опитваш пациентите на вкус?
- Е, и какво? - невинно попита Рейт. - Трябва да разберем дали е човек, или не е.
- Човек е. Членовете на Егида са хора. - Шейд поклати глава, от което камъкът в обицата на ухото му проблесна под силната светлина на лампата за прегледи. - Тук нещо не е наред. Тя сякаш е заразена и сега мутира в демон. Може да е някакъв вирус.
- Не, така се е родила. Един от нейните родители е демон. Виж! - и Ейдолон показа на брат си генетическото доказателство - органите бяха формирани в резултат на съюза между човек и демон; нещо, което се срещаше доста по-често, отколкото можеше да се предположи, макар че смъртните доктори го диагностицираха като „някакъв синдром“. - Нейните физически аномалии могат да бъдат в резултат на родова травма. Или може би тези два вида са били генетически несъвместими. Най-вероятно тя се е родила с някои особености, които или внимателно е прикривала, или просто се е опитвала да не им обръща внимание. Например прекалено острото зрение. Или телепатическите способности. Но аз съм готов да заложа стетоскопа си, че точно това е станало причина за проблемите.
- Какви например?
- Всякакви. Може би е започнала да губи слуха си или е започнала да се изпуска в гащите си пред публика. - Развълнуван, защото подобни неща правеха неговото късче от Ада по-интересно, Ейдолон погледна към Шейд, който в този момент сложи длан върху главата на жената и затвори очи.
- Усещам го - произнесе той с дрезгав от напрежение глас. Опитваше се да проникне дълбоко в тялото й на клетъчно ниво. - Някои брънки на ДНК-то й сякаш са разделени на парчета. Можем да ги сраснем обратно. Можем да...
Рейт изсумтя отвратено:
- Дори не си го мисли. Ако вие двамата я излекувате, тя може да се превърне в някакъв вид супер убийца. Само това ни трябва - точно такава да започне да ни преследва.
- Той е прав - съгласи се и Шейд. Черният огън в очите му угасна. - В зависимост от това към кой вид демони е принадлежал един от родителите й, може да се получи така, че да я направим почти безсмъртна.
Проблем можеше да стане дори изборът на лекарства или успокоителните и всичко това заради неразпознаваемата демоническа ДНК. А нещо напълно безобидно, например аспирин, би могло просто да я убие.
Докато Ейдолон обмисляше всичко, продължаваше да разглежда жената.
- Ще се заемем с лечението на раните й, а останалото ще оставим за после. Тя трябва да има избор по въпроса дали да иска, или не демоническата й половина да бъде интегрирана в нея.