- Избор? - усмихна се Рейт. - Смяташ ли, че тя е давала избор на жертвите си? Мислиш ли, че Роуг е имал избор?
И макар Ейдолон често да си мислеше за загиналия им брат, да чуе името му, произнесено на глас, беше подобно на удар в корема.
- А ти даваш ли избор на жертвите си?
- Аз трябва да се храня.
- Ти трябва да пиеш кръв. Не е задължително да убиваш.
Рейт се отблъсна от стената.
- Такъв си задник. - Той ядосано замахна с ръка, обърна подноса, пълен с медицински инструменти, и излезе от стаята.
Шейд се наведе, за да помогне на Пейдж да ги събере от пода.
- Не трябваше да го провокираш.
- Не беше ли точно ти този, дето дърдореше за някакъв наркоман?
- Той знаеше, че се шегувам. От няколко месеца е чист.
На Ейдолон му се искаше да споделя увереността на Шейд. Рейт обичаше понякога да бяга от реалността, но поради факта, че вампирите бяха имунизирани срещу алкохола и наркотичното опиянение, единственият вариант за Рейт да постигне подобно безсъзнателно състояние, беше да изпие кръвта на наркоман.
- Вече ми омръзна да го дундуркам - изрече Ейдолон, докато подаваше на брат си още един поднос с инструменти. - Да не говорим за това, че постоянно трябва да вадя задника му от неприятности.
- Трябва му време.
- Ами деветдесет и осем години не са ли достатъчни? Шейд, след две години ще започне неговият Преход. А той не е готов. Заради него всички ни ще избият.
Шейд замълча. Вероятно защото нямаше какво да отговори. Беше невъзможно брат им да бъде контролиран. Като единствен в историята на Семинус-демоните, когото беше износила и родила вампирка, Рейт беше самотен и не знаеше как да контролира поривите и инстинктите си. И тъй като над него по най-ужасния и невъобразим начин бяха издевателствали вампирите, които го бяха отгледали, то Рейт изобщо не знаеше как трябва да живее.
Не че Ейдолон имаше право да го съди. Последният половин век той не се занимаваше с нищо друго, освен с медицина. И ако не успееше да намери своята половинка и да се обвърже с нея и то в рамките на няколко месеца, щеше да изгуби своята същност и да се превърне в чудовище, което действаше само според първичния си инстинкт.
Може би трябваше да позволи на Бъфи да го убие сега, за да приключи с всичко това?
Ейдолон погледна към жената, към нейното измамно невинно лице и се запита: доколко лесно и без угризения на съвестта би го довършила тя?
Само че преди Унищожителката на демони да го направи, на него му предстоеше първо да я излекува.
- Пейдж, скалпел!
Завръщането в реалността ставаше бавно, в лека мъгла от черни петна, премесени с точки светлина с различна големина. Топлата, притегателна тъмнина не искаше да я пусне и примамваше Тейла обратно в забравата. Докато внезапната болка не я изтръгна рязко от небитието. Болеше я всеки милиметър от тялото й. Главата й тежеше сякаш прекалено голяма, за да може вратът й да се справи с размерите и . Тя със стон отвори очи.
Пред нея преминаваха някакви сенки. Тя постепенно фокусира зрението си и... хей... сигурно се беше озовала в друга реалност, защото тъмнокосият мъж, гледащ към нея, сигурно беше Бог. Устните му проблясваха чувствено сякаш току-що ги беше облизал. Те се движеха, но жуженето в ушите на Тейла поглъщаше думите му. Тя се намръщи и се опита да се концентрира върху тях. Името. Той искаше да узнае името й. Наложи се да се замисли за няколко секунди, преди да си спомни.
Страхотно!
Сигурно беше получила удар по главата. Което, без съмнение, можеше да обясни болките в нея.
- Тейла - изграчи тя, учудена от какво я боли така гърлото. - Тейла Манкузо. Според мен. А според теб звучи ли като истина?
Той се усмихна и ако тя не умираше на нещо, което наподобяваше маса, то щеше да оцени извивката на устните му и блясъка на белите му зъби. Мъжът изглежда имаше страхотен зъболекар.
- Тейла? Чуваш ли ме?
За чуване го чуваше, но жуженето в ушите й все още си стоеше.
- А-аха.
- Добре. - Той сложи ръка върху челото й, като с това й позволи да хвърли бегъл поглед върху мускулестата му ръка, украсена със сложна, спираловидна татуировка. — Ти си в болница. Има ли нещо, за което трябва да зная? Алергии? Медицински показания? Наследствени болести?
Тейла премигна. „Наследствени“ ли каза? Дали миглите можеха да болят? Защото нейните наистина я боляха.
- Това е пълна загуба на време. - В нея се беше втренчил друг човек - мъж с екзотична външност, вероятно родом от Средния Изток.
- Върви се занимавай с пациентите си, Юрий. - Красавецът доктор с очи с цвят на еспресо отмести Юрий настрани.
- Тейла, в състояние ли си да отговаряш на въпросите ми?