Денят започваше. И не можеше да бъде спрян. Още една сълза се търкулна по бузата му. Изтри и нея. Въздъхна и допи кафето си тържествено сред утринната здрачевина.
След още половин час, когато заключи входната врата, сивата светлина вече бе плъзнала надолу по цялата Двадесет и пета улица. Винаги се обличаше добре, но в тази най-важна от всички утрини бе надминал себе си. Погали лъскавия ревер на най-хубавия си костюм — в светлосиво райе, ушит от Хенри Пул. Купи си го преди шест години, когато беше в Лондон по работа. Костюмът чудесно се допълваше от черните му обувки от телешка кожа, модел на Джон Лоб, за триста и двайсет долара. Единственото, което не пасваше на тоалета му, бе голямото черно квадратно куфарче със закопчалки от неръждаема стомана, но нямаше как — бе длъжен да го носи със себе си.
Закопча ръкавелите на италианската си поплинена риза от „Търнбул и Асер“, след което внимателно повдигна тежкото куфарче и тръгна с него по улицата, за да спре някое такси.
Църквата, до която таксито го остави след десетина минути, беше „Светото изкупление“ на Трета улица в Ист Вилидж. Избрал бе точно нея, защото свещеникът в тази църква бе най-толерантният в целия град, винаги загрижен както за гейовете, така и за болните от СПИН.
Щом се изправи пред оброчната плоча, Франсис запали няколко свещи и изрече молитва за тийнейджърите, които бе убил. Както бе ставало с всички мъченици, техните души щяха да се възнесат направо в рая, той знаеше това. Принасянето им в жертва най-вероятно ще бъде признато от Бога. Франсис Муни твърдо вярваше в това. Как иначе би могъл да го извърши, ако не го крепеше вярата?
Вдигна глава, когато органът засвири. Започваше литургията в седем сутринта. Бързо запали последната свещ.
— За да не трепва вярата ми в този свят ден, Господи — прошепна мъжът сред тънещия в благоухания мрак.
Седна на най-задната скамейка. Когато настъпи моментът, се нареди на опашката зад десетината подранили богомолци, за да получи своя кръст от пепел. Пепел от палмови клонки — като онези, с които Спасителя е бил приветстван на влизане в Йерусалим през последната седмица от живота Му. Франсис намираше странно успокоение в този факт. Едва не се разплака, когато палецът на свещеника очерта кръст на челото му. В ушите му отекнаха на латински свещените слова:
— Memento homo, quia pulvis es, et in pulverem reverteris.
„Помни, човече: ти пръст си и в пръст ще се превърнеш… А аз съм пръст“, помисли си Франсис. Сетне се обърна и пое назад по централната пътека. Чувстваше се въодушевен, непорочен, изпълнен със светлината на Божията милост. Повдигна тежкото куфарче, което бе оставил до поставката за коленичене. Пристъпваше с лекота на излизане от църквата в тази нова утрин.
66.
Сутринта излязох на тротоара и макар и недоспал, се усмихвах. Вървях с децата си към църквата. Като се изхитриха да минат напряко сред оживените тротоари на Манхатън, Криси и Шона забавляваха всички нас, докато припяваха мелодиите от рекламите за евтини кредити на сайта FreeCreditReport.com, които отдавна знаеха наизуст.
Облечени в училищните си карирани униформи, подредени в редица по двама, моите десет момчета и момичета приличаха на слезли от корицата на „Маделин“13. Може би не бях толкова строг, колкото госпожица Клавел, учителката на Маделин, но пък носех глок на колана си.
Докато вървяхме заедно по улиците, излъчваните от децата ми топлина и непринуденост бяха достатъчно заразителни, така че почти забравих ужаса от последния ми случай. Така продължихме, докато не се сблъскахме с хората със сериозни лица, излизащи от ранната утринна литургия в църквата „В името Божие“.
Приковах поглед към кръстовете от пепел върху челата им. Полазиха ме тръпки, като си представих двамата мъртви тийнейджъри, убити от упор. Все едно че виждах окървавените им тела, проснати върху стъпалата пред църквата.
Въздъхнах, изпълнен с гняв. Призляваше ми от мисълта, че този свещен символ може да бъде използван така извратено. Пепелта би трябвало да символизира саможертва и смирение пред Христовите страдания, а не да бъде част от доклад за аутопсия, който не можех да си избия от главата.
Самите богомолци изглеждаха донякъде смутени. Снощи Шеймъс ми каза, че в канцеларията на епархията се получила ръкописна бележка, с която възразявали срещу изпълняването на ритуала с кръстове от пепел по челата на богомолците заради нашумелите убийства. Аз се зарадвах, че сред секретарите на архиепископа в катедралата „Сейнт Патрик“ са надделели по-умните. Би било ужасяващо, ако една-единствена личност може да налага желанията си на всичките католици в Ню Йорк.
13
Серия детски книги от американския писател и илюстратор от австрийски произход Лудвиг Бемелманс (1898-1962 г.), по която са заснети тв сериал и филм. — Б.ред.