— Непременно ще го попитам, след като му прочета правата — отвърнах, преди да прекъсна връзката.
— Да, след последното му причастие18 — промърмори Емили, която изглеждаше по-бясна и от мен.
Погледнах я и едва успях да сдържа смеха си. Спомних си как само преди три дни Паркър беше сдържана дама от ФБР, а сега бе започнала да ругае не по-зле от мен.
— Звучиш естествено, съвсем като жител на Ню Йорк — признах й. — Започваш силно да ме впечатляваш, агент Паркър.
Тясната уличка в сърцето на Челси беше завардена и от двата края с полицейски кордони, но това, разбира се, не пречеше все повече и повече да се събира любопитна тълпа. На ъгъла с Девето Авеню се струпа такава навалица, че заприлича на панаир. Някои се надвесваха от прозорците на сградите отсреща, а още повече зяпачи се появиха по противопожарните стълби с бинокли. Други се накачиха по покривите. Дали бяха разбрали за опасността от пластичните експлозиви? Явно не.
Преди да прибера мобилния си телефон, шефката ми отново ме потърси.
— Майк, това е… О, господи!… Появи се нещо ново. Включи се в безжичния интернет. Отвори уебсайта Туитпик. Има един клип в него, наречен Превземане на училището.
— Превземане на какво? — извиках аз.
Без да затварям телефона, изтичах при Емили откъм задната врата на камиона на ФБР и се втурнах към най-близкия лаптоп. Кликнах и трескаво потърсих уебсайта.
Отворих линка.
— Кажи ми, че това е някаква постановка — помоли ме Емили, като надникна над рамото ми.
Не беше. Останах без дъх.
Видяхме стопкадър на Муни. Беше изправен върху игрището в някаква спортна зала, с мегафон в едната ръка и пистолет в другата. Бе притиснал цевта на оръжието към главата на друг мъж, вероятно учител. Пред него се виждаха стотици гимназисти, облечени в униформи на някакво частно училище.
Докато се взирах в мъжа и в ужасените деца пред него, ме обзе неистов гняв. Това беше последното му изпълнение… Забелязах и голямото куфарче до него. Мустакатият от екипа на сапьорите ми бе казал, че половин килограм от пластичния експлозив PE-4 може да взриви камион.
Дори не ми се мислеше какво ще причинят на тези момчета осем и половина килограма от взривното вещество.
— Това се появи преди пет минути. И не е глупава шега — осведоми ме шефката ми.
— Кое е училището? — изкрещях.
— Имаме три обаждания на 911 през последните десет минути от майки, чиито деца учат в Академията „Сейнт Едуардс“ в Горен Ист Сайд. Децата им са изпратили есемеси, че някакъв мъж с пистолет нахълтал във физкултурния салон по време на събрание.
Слушах, изумен. Сега Муни бе превзел цяло училище. Най-лошият ни кошмар се сбъдваше.
— Кое е училището? — попита Емили.
Тя се стресна и отскочи назад, когато треснах с все сила каросерията на камиона с юмрук.
— „Сейнт Едуардс“. Частна мъжка гимназия на Парк Авеню. Там учат децата на най-богатите родители в града.
— Първите ни коли вече пристигнаха пред училището — осведоми ме шефката ми. — Веднага заминавайте и вие!
82.
Докато се носехме шеметно нагоре по Парк Авеню, от предното стъкло се виждаше само дълга жълта мъглявина от таксита. Униформени портиери и пешеходци стояха смразени на тротоара и се взираха в нас с уплашени погледи. Не знам откъде долиташе повече шум — от сирените ни или от пукота на статичното електричество от радиотелефоните на ФБР, защото всичките аварийни честоти бяха заети само от спешни обаждания.
Бяхме принудени да намалим скоростта и накрая окончателно да спрем, когато дяла армада от шевролети „Събърбан“ с тъмни стъкла зае позиции напречно на Източна осемдесет и първа улица.
Автомобилите принадлежаха на страховития антитерористичен отряд „Херкулес“ към нюйоркската полиция. Тези екипи, създадени по подобие на специалните сили, бяха заели позиции зад пощенските кутии и паркираните наоколо автомобили и насочили карабини M-4 към импозантната сграда на училището в готически стил, разположена малко по-надолу на улицата.
До нас се закова, със скърцане на гумите, едно „Бентли Континентал“. От него изскочи слаб мъж с посребрена коса, в раиран костюм и с копринени тиранти, оставяйки отворена вратата на лимузината. Един униформен полицай го спря, когато новодошлият се опита да се прехвърли над полицейската бариера.
— Пуснете ме да мина. Моят син учи в „Сейнт Едуардс“. Той е там, вътре! — викна мъжът и забута полицая.
18
Непреводима игра на думи: rights (права) и rites (причастие) се произнасят еднакво. — Б.пр.