Говореше за Мери Катрин. Тя имаше рожден ден в сряда и ние й готвехме голяма изненада. Поклатих глава. Наложително беше да измисля нещо наистина добро. Като се има предвид странният начин, по който тя се държеше напоследък, това трябваше да бъде светското събитие на годината, ако не исках да бъда заклеймен от цялото ми семейство.
— Точно в момента съм зает — обясних му. — По-късно ще ти позвъня.
— О, разбрах. Сега си с нея, нали? — Шеймъс изведнъж превключи на заговорнически тон. — Е, доста си я бива, така че всичко е наред. И аз щях да се увлека, ако бях на твоите години. Само ми кажи и ще поговоря с Мери Катрин. Знам, че точно това искаш.
Затворих телефона.
— Кой се обади? — попита Емили.
— Беше грешка — смънках аз.
Тя поклати глава и ми се усмихна.
— Исках да те попитам нещо. Как успяваш едновременно да бъдеш страхотен полицай и страхотен баща? Направо ми се завива свят, като си го помисля. Как се оправяш с десет деца? О, и с котка. Малко е прекалено, не мислиш ли?
Засмях се, когато дадох газ на север към Бронкс.
— Надникна право в душата ми — казах й аз. — Наех котката за атмосфера.
23.
Къщата на семейство Скинър се намираше на Индипендънс Авеню, на осемстотин метра на запад от магистралата „Хенри Хъдсън“, недалеч от Уейв Хил. Оттам се разкриваше прекрасна гледка към река Хъдсън, която тихо лъкатушеше покрай обраслата с бръшлян къща в стил Тюдор.
Въздухът тук бе чудесен и свеж, а цялата обстановка — уютно провинциална. Още щом излязох от колата, си помислих колко е хубаво да имаш заден двор. Представих си какво спокойствие и тишина ще ме обкръжават, като седна на огряната от слънцето трева да изпия едно добре изстудено питие. Можех още да си фантазирам, но ако исках да имам гледка към река и свеж провинциален въздух сред потискащата теснотия в Ню Йорк, трябваше да платя осемцифрена сума.
Видяхме се с Рамирес и Шулц на извитата като подкова алея за автомобили, насипана с дребен чакъл.
— Към десет часа снощи Челси Скинър се измъкнала от дома си с две приятелки, за да отиде на купон в центъра на града — съобщи ни Рамирес, като четеше от бележника си. — Приятелките й казаха, че я оставили с една спортна кола тук, на ъгъла на Западна двеста петдесет и четвърта улица, някъде към два и половина през нощта. Не искали да я оставят точно пред къщата, за да не събудят родителите й. На сутринта, малко преди шест, майка й намерила чантата на Челси, заедно с мобилния й телефон, захвърлена на алеята за автомобили. Вероятно похитителят я е причакал тук. Но никой не е забелязал нито кола, нито човешко присъствие. Съседите не са чули нищо.
— Вече проверихме досиетата на всички от семейство Скинър — добави Шулц. — Родителите й са чисти, само Челси има глоба за пиене в метрото, съставена преди около година. Очевидно не е била много кротка.
Докато наближавахме портала, преброих четири луксозни коли, паркирани на алеята пред къщата на Скинър. Един висок изнервен мъж с раиран костюм отвори вратата точно преди да натиснем звънеца.
— Е, узнахте ли нещо? — попита ме той, като видя значката ми. — Открихте ли Челси? Искам отговори.
— Вие ли сте Харолд Скинър? — попитах.
— Не, не съм. Господин Скинър не е на себе си от мъка заради отвличането на дъщеря си.
Зад него се появи закръглена жена на средна възраст.
— Марк — каза тя на мъжа, — ти си мой брат и аз много те обичам, но ще ми направиш ли услуга? Моля те да млъкнеш, макар и само за секунда… Аз съм Рейчъл Скинър — рече тя, като ми стисна ръката. — Влезте, моля.
В дневната, сред мъртвешка тишина, седяха около дузина близки от многобройното семейство на Челси, всички със зачервени очи. Изглеждаха потресени, като опечалени на бдение. Тази сутрин още една сплотена фамилия бе покосена от мъка и болка.
— Господин Скинър тук ли е? — попитах. — Трябва да поговорим и с него.
— Съжалявам — извини се жена му, — но той сега си почива. Всъщност е под въздействието на успокоителните. Семейният лекар си тръгна само няколко минути преди вас, детектив. Чух, че другото момче, което било отвлечено, било намерено с кръст от пепел на челото. Това е някакъв католически ритуал, нали? Ние сме евреи. Какво означава тази пепел?
Откъде бе научила това?, замислих се аз. Старателно криехме тази подробност от медиите. Трябва да го е издал някой от екипа за спешно реагиране. Бях готов да се обзаложа, че е била заместник-кметицата Джорджина Хотинджър. Дотук със старанията да не допуснем изтичане на поверителна информация.
— Това е знак за желанието на католиците да се покаят за греховете си — обясних й аз. — Освен въздържането от дребни прегрешения като пушене, пиене и ядене на месо в петък, това е начин символично да се споделя саможертвата на Христос по време на Великите пости.