Рамирес внезапно се появи на палубата.
— Майк, ела бързо. Мислех си, че онова в Колумбийския университет е откачено, но това тук премина всякакви граници…
Щом влязох вътре, видях едър плешив джентълмен в костюм на тънки райета да събира лаптопите от бюрата.
— Майната им, Вин! — провикна се Хейстингс от койката и се засмя, преди да си запали пурата. — Кажи им, че повече не се нуждаем от услугите им.
— Вини Карбоне — представи се новодошлият и протегна ръка. — Аз съм адвокатът на господин Хейстингс. Ще го представлявам по случая.
Вторачих се слисано в Паркър.
— Не знаех, че това е съдебно дело — опитах се да му възразя.
— Най-важното е това, че не бе необходимо да използвате какъвто и да е проследяващ софтуер или шпионски програми, или каквото и да е друго по компютрите на господин Хейстингс — продължи адвокатът. — Той и бездруго има малки затруднения с вашите хора, особено с данъчната полиция. Съжаляваме, но не можем да ви сътрудничим. Всъщност трябва да си приберете и подслушвателните устройства от телефоните му. Оттук нататък той ще се оправя сам. След тръгването ви ще проверим най-старателно цялата яхта.
Софтуер за шпиониране? Подслушвателни устройства? Тези тук наистина надминаваха онези ненормалници от Колумбийския университет.
— Господин Карбоне — заявих му, като вдигнах ръце. — Това е отвличане. Дан Хейстингс е гражданин като всеки друг. Не можем просто така да се оттеглим.
— Кажи му веднага да си обира крушите от лодката ми, Вини! — разкрещя се бащата, като за по-убедително ме посочи с пурата си. — Кажи му, че ще уредим всичко както трябва. Но сами. Ако оставя тези задници да се занимават с разследването, Дан ще се върне в найлонов чувал.
— Чу го лично от устата на най-авторитетната личност тук, синко — заяви ми адвокатът с бруклинския си акцент. — Трябва да се ометеш.
„По-скоро от задника на тази личност“, помислих си.
— Както кажеш, татенце, изчакай само секунда — рекох на Карбоне и минах покрай него. — Това може да не е същият похитител — заявих на бащата, като се опитвах да не изгубя самообладание.
Емили ме последва. Гледаше гневно.
— Мислиш, че можеш да откупиш детето си? — развика се тя. — Само ще го убиеш така!
— Майната ти, ченге, писна ми! — викна й Хейстингс.
— Майната ви и на двамата! Вие, тъпанари, нямате представа какво да направите.
Размаха презрително пурата си. Внезапно ми прозвуча не толкова нафукано, колкото в началото на срещата.
— О, не се безпокойте. И на мен ми писна, господин Хейстингс! — кресна му Емили на тръгване. — И то още от секундата, в която ви видях.
45.
Вини Карбоне, преданият оръженосец на Гордън Хейстингс, ни последва до панорамната палуба на кърмата на яхтата.
— И вие ли сте полудели като онзи тип? Това е федерално разследване — заяви Емили на адвоката.
— Почакай за секунда, агент Паркър — спрях я, като я дръпнах назад. — Мисля, че мога да се справя с това.
Обърнах се към Карбоне:
— Изслушайте ме, Вини. Искате съдебни призовки? Добре, ще ги получите. Ще претършувам всичките компютри и записите на телефонните разговори на господин Хейстингс, ще ги мина през най-гъстото сито. И ще му щракна белезниците заради възпрепятстване на правосъдието… Или, мамка му, ще го превърна в главен заподозрян. Ще го озаптите ли, или да замъкна богаташкия впиянчен задник до Харлем, за да го разпитам?
Вини не мисли дълго върху предложението ми. Въпреки нафуканато му държане, той определено беше печен — загряваше и действаше бързо.
— Ще поговоря с него — рече. — Дайте ми само секунда.
Докато чакахме, с Паркър се загледахме в колите, преминаващи по магистралата „Уест Сайд“, опитвайки се да измислим как да разрешим загадката.
— Трябва да подредим мозайката, преди онзи идиот наистина да предизвика убийството на сина си — каза Емили.
— Добре, Паркър — кимнах й аз. — Засега ще предположим, че си имаме работа със същия похитител. Как се вписва ролята на Дан Хейстингс в тази мозайка?
— Очевидно той е богат — припомни ми агент Паркър. — Първата от другите две жертви също беше първокурсник в университета. И той е единственото дете в семейството.
— Не, не е — възразих й аз. — Забрави ли, че има две нови полусестри?
— Прав си — призна тя. — Това важно ли е?
— Не знам. Но е различно. Освен това този тип се развежда, докато другите две семейства имаха щастлив брак.
— Добре разсъждаваш. Но дали това означава, че си имаме работа с друг похитител?
— Или че съществува някаква друга връзка, която още не сме открили.
— Няма да е зле да побързаме — напомни ми Паркър, докато наблюдавахме един брониран автомобил да влиза в паркинга зад кея.